Македония бърза към НАТОАвтор: Николай Коев

Съседната Северна Македония развя знамето на НАТО пред сградата на своя парламент. Направи го тържествено след ратифицирането на Протокола от депутатите за присъединяването на републиката към Северноатлантическия алианс. На церемонията бе и българска делегация, начело с председателя на НС Цвета Караянчева. Височайшето присъствие бе оценено достойно от домакините, а гостите в поредицата от официални срещи и извън протокола не спестиха заявления за подкрепата на България за евроатлантическия път на нашите близки съседи. Но нека надникнем и зад парадната страна на случилото се в този февруарски ден. И направим опит да впишем събитието в политическите процеси при комшиите, пък и влиянието върху тях на вътрешни и външни фактори, които често дават отговори на интригуващи въпроси.

Едва ли ще сме обективни, ако не причислим вече сигурното присъединяване на Скопие към НАТО в събитията с положителен знак. След отделянето си от държавата – мастодонт СФРЮ, републиката край Вардар не веднъж се изправяше пред сериозни предизвикателства в областта на сигурността. Имаше и вътрешни причини, но и такива, в които открито прозираше намесата и на заинтересовани външни сили. Така че в състава на Алианса безспорно гражданите на Северна Македония ще се чувстват донякъде по-защитени.

Едва ли има дилеми и около разбирането, че българо-северномакедонските отношения също ще бъдат положително повлияни от принадлежността към общата система за сигурност. Най-малкото, защото солидарното ни участие в обща структура придава съвсем друг нюанс на общуването, но и открива по-голям шанс за преодоляването на различията, трупани от десетилетия около конкретни исторически събития и личности, но и деформацията на истината за тях, включително с участието на политическата конюнктура и активни външни въздействия.

Ратифицирането в парламента на републиката на Протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО е важен щрих, но не окончателен завършек на близо 30-годишната драма с присъединяването на републиката към Алианса. Вярно, членството на Скопие е сигурно и своето съгласие са дали всички страни от организацията с изключение на Испания. По свои съображения тази европейска страна не бърза с процедурата, но се очаква да приключи с положителен отговор до пролетта. На 12 април обаче има насрочени парламентарни избори в Северна Македония. До тогава, както се казва, много вода ще изтече, а при острото политическо противопоставяне в републиката между управляващия Социалдемократически съюз и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, изходът от вота е съвсем неизвестен. Така че в оставащото време до изборите всеки един политически субект търси своите силни аргументи за привличане на електората на своя страна. Логично ли е тогава СДСМ на доскорошния премиер Заев да форсира ратификацията за НАТО в парламента, за да прибави електорална тежест към себе си? Естествено, твърдят посветени в крамолите на политическата борба край Вардар, още повече че опозиционерите от ВМРО-ДПМНЕ на Мицковски в момента регистрират 4-5 процентова преднина пред привържениците на СДСМ, посочват социологически данни.

Вече може да се напипа и следващия ход на Зоран Заев и неговите привърженици. А това е особено въздействащата, дори в по-голяма степен, европейска карта. Тя може да бъде извадена от ръкава, но при положение, че Еврокомисията демонстрира устойчивост в намерението си да даде дата за започването на преговори с Македония и Албания преди срещата ЕС-Западни Балкани през май в Загреб. Много важно е обаче дали европейските чиновници ще успеят да направят този жест към Скопие преди парламентарните избори в първата половина на април. При подобно развитие на събитията повече от ясно е, че СДСМ може и съвсем да елиминира преднината на опозицията във вота. А нека не забравяме, че именно Зоран Заев и компания бяха много настойчиви и отдадени на започването на преговорите с Евросъюза, при това доста активно подкрепяни от българския управляващ елит. Но, както е добре известно, тези усилия бяха направо обляти със „студен душ” от френския президент Макрон с формулираните през октомври м. г. от него нови правила за членство в ЕС. Да не говорим изобщо за доразвиването на идеята, че нови членки може да има след самото реформиране на Европейския съюз. А това, знаейки капацитетите на скъпо платените европейски структури, може и да не скоро.

Ето на фона на този твърде разнообразен политически пейзаж съседната и по обясними причини близка до сърцата ни Северна Македония ще търси своето място и под „европейското слънце”. Нищо, че то вече не е толкова силно и щедро. Но все пак открива шанс за облекчаване на икономическата криза, относителното регулиране на политическите и междуетнически отношения, а защо не и за размиване на все още съществуващите недоразумения със съседите. Затова членството на комшиите в НАТО се определя като сигурност, а вероятното постоянно присъствие в ЕС като възможност за напредък. И ако първото вече е сигурно, или поне ще стане окончателно факт след гласа и на Испания, то за второто може и да се почака повече. За справка – попитайте г-н Макрон, ако още е в политиката.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми