147-а годишнина от гибелта на Васил ЛевскиКоментар: Любомир Михайлов

Много и с различен знак събития се случиха през изтеклата седмица. Но особено внимание и коментари предизвика отбелязването на 147-та годишнина от гибелта Васил Левски. По традиция участници в инициативите в София и страната носеха портрети на Апостола и български знамена, плакати с неговите безсмъртни като легендарното му дело послания. „Целта ни е да покажем, че не сме загърбили примера на Левски и пазим свято заветите му. Те са наше национално богатство, те могат да ни помогнат да осъществим идеята за чиста и свята република и ние искаме политическите сили да ги следват, а не да странят от тях“, зовяха хората и не прикриваха надеждата си, че ще бъдат чути в тежкото ни разделно време.

Много върхове има в хилядолетната и сложна българска история, но най-високият от тях безспорно е Васил Левски. Известният от миналото революционер, журналист и писател Захари Стоянов е нарекъл Апостола „национална икона“, защото този велик българин е гледал далече напред в бъдещето на нашия народ. И няколко години преди Освобождението на България, когато е погубен за революционната му дейност срещу Османската империя, той е виждал това бъдеще като европейско, а България като страна с дружески връзки с всички околни държави. Затова и можем да кажем, че съчетавайки българското с общочовешкото, нашият Апостол е не само национален, а ярка личност от европейски мащаб.

Няма достатъчно думи, за да се изкаже голямата историческа роля на Апостола, но безспорно е, че всички ценим и се прекланяме пред величието на подвига му, пред волята и гения му като революционер и стратег на борбата на българския народ за свобода и възстановяване на българската държава, потънала за цели пет века в робство. Ето защо Левски е постоянна величина в летописа на България. Освен „икона“, може да бъде наречен и идеал, и хоризонт и с още редица други похвални слова.

Разбира се, всеки от нас си има своя Левски. Всеки цени едно или друго от многото ценни качества на легендарната личност, но всички се гордеем, че принадлежим към народа, за чиято свобода и светло бъдеще той се е борил и е отдал живота си. Безспорно такива чувства владеят и избралите пътя да живеят в така наречената Втора България, т. е. нашите два милиона сънародници в чужбина. Тяхната изострена сетивност към Отечеството и всичко в него дори е по-голяма, защото откъснати от него виждат ясно смисъла на саможертвата за оцеляването ни, но и това, което ни разпилява в дрязги, непоследователност, некомпетентност и корупция.

Независимо от превратностите на времето България тачи своите светли личности и герои. Пази тази свещена територия на духа и паметта, в която особено място заема Апостола. Но си заслужава все пак да отбележим, че едва ли има друга европейска държава, в която на историческа личност да бъдат въздигнати общо 137 паметника, към които трябва да прибавим и още 25 в други европейски държави, включително в Северна и Южна Америка, където живеят българи и техни потомци. Толкова са паметниците, бюстовете и паметните плочи за Левски, преброени от изследователите на неговото дело.

Делото на славния революционер и мечтател за бъдещето на свободната и цивилизована българска държава отваря пътя, който води към освобождението на България. Защото именно Левски превръща българите в народ, който се бори за свободата си, а не чака само да я получи даром. Неговата борба и мечта са за „чиста и свята република“, която той се е стремил да постигне чрез обединение на българската нация. Именно това е главното послание в цялото значително патриотично дело, за което е дал живота си Левски.

И сега, въпреки че имаме претенцията, че сме демократична държава, приобщена към най-голямото междудържавно обединение ЕС, не правим достатъчно за реализирането на посланията на Апостола в съвременните условия. Защото Левски не трябва да е само „икона“, пред която да се прекланяме по повод годишнините от гибелта му, а да откликнем на неговия зов за обединение и единство, чрез което единствено могат да се постигат високи цели. Вярно, във всяко време тези цели са различни. Но сега България е свободна страна, което очевидно не е единствената гаранция за напредък и благополучие. Държавата е в тежко, дори кризисно състояние – икономическо, социално и духовно. Ето защо от тази тревожна ситуация може да се излезе само чрез ЕДИНЕНИЕ около общи национални цели и приоритети, които да следват искрено и неотклонно всички политически сили и цялото общество. Едва тогава можем с удовлетворение да кажем, че оставаме верни на заветите на Апостола в името на Отечеството.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми