Преди всичко културата може да ни служи като обединителен фактор

/Преди всичко културата може да ни служи като обединителен фактор

Интервю на Любомир МихайловИван Гранитски

Член-кореспондентът на БАН Иван Гранитски е ярка творческа личност със значимо и многостранно присъствие в културния и обществения живот на България. Той е журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец. Автор е на 35 книги – поезия, литературна критика и публицистика. Освен това е известен със съпричастността и активността си в Национална инициатива „Единение“.

  • Творците трябва да примиряват социалните напрежения и конфликти с личния си пример и безкористно служене на Отечеството.
  • НИ „Единение” обединява значими личности с цел да се формират дългосрочни национални цели и приоритети.
  • Необходима ни е цялостна визия за развитието на държавата с перспектива за 20-30-50 години напред, а не „мандатно мислене”.
  • Младите хора трябва да се потопят и в магията класическото българско слово.
  • Не само на 1 ноември трябва да си спомняме за нашите велики народни будители.
  • Случаят с родната къща на Димитър Талев в Прилеп показва пълното безхаберие на държавата към националните ценности.

– Г-н Гранитски, читател на сайта на НИ „Единение“ ни задава въпроса: Може ли културата да ни обедини? Вие сте литератор, издател и културен деец с широки интереси и впечатления за въздействието на културата и изкуството в обществото. Как бихте отговорили на този въпрос?
– Убеден съм, че преди всичко културата може да служи за обединителен фактор. Зависи обаче от степента на отговорност към висшите национални приоритети, която истинските творци трябва да следват. В новата история на България имаме редица примери на ярки културни дейци, които забравят политическите различия или личностните крамоли, щом Отечеството е изправено пред прага на съдбовни изпити. Така е в навечерието на Балканските войни, така е и след националните катастрофи. Според мен творците трябва да примиряват и уталожват социалните напрежения и конфликти с личния си пример и безкористното служение на обществото.

– Какво според Вас раздели така дълбоко българите в годините на прехода?
– Преди всичко брутално излъганите надежди и чувството за несправедливост, което се задълбочава през годините на прехода. От едно относително хомогенно като финансови възможности и битови придобивки общество, за тридесет години ние стигнахме до такова чудовищно разделение, при което около два милиона пенсионери едва свързват двата края. Цялото ни общество – повече от 95% живее трудно и с лишения, а някакви пет процента тънат в охолство. Не може да не е разделено, което и да е общество, в което огромната маса си брои стотинките, а няколко хиляди разполагат с цялата собственост на държавата. Освен това огромна част от така наречените новобогаташи са придобили богатствата си по нечестен начин. Много малко са изключенията на забогателите по почтен и законен път.

– А какво прави Сдружение НИ „Единение“, за да бъдат използвани възможностите на културата и изкуството за обединение на нацията в процеса на формирането на национални приоритети, които са ни необходими за укрепване на държавността, за икономически и социален напредък и за благоденствие на българите?
– Както знаете, Сдружение „Единение“ се обърна към редица значими фигури в областта на науката, културата, икономиката, спорта, демографията, образованието, здравеопазването и т.н. с предложение да бъдат подготвени анализи за неотложните мерки по формиране и избистряне на дългосрочните национални цели и приоритети на държавата. Като отделни книги в специална поредица вече излязоха няколко такива ценни разработки на – акад. Атанас Атанасов – „Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за новия програмен период 2021-2027“, акад. Лъчезар Трайков – „Стратегия за възможни промени в здравеопазването“, проф. „Валентин Карамфилов – „Гори и горско стопанство“, проф. Трендафил Митев – „Национално помирение за единение и спасение на България“. През последните месеци членове на Сдружението и преди всичко акад. Стефан Воденичаров имат десетки срещи в цялата страна с представители на основните професионални гилдии, както и редица неправителствени организации. И в хода на тези срещи се избистрят и уплътняват идеите на Сдружение „Единение“ и бъдещите действия.

– Духовността е многокомпонентна система, която включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. На какво трябва да се набляга в тази система за издигането на духовността на нацията и ценностната система на обществото?
– Преди всичко на комплексния подход. Няма как да се реформира един сектор, ако няма цялостна визия за развитието на държавата, стратегия, която не разчита на мандатното мислене, а разсъждава в перспектива за 20-30-50 години напред.

– Използва ли се достатъчно нашето богато културно-историческо наследство, като форма за запазване и предаване на духовния опит на България? Как трябва да се работи в тази посока за постигане на максимален ефект за опазване и развитие на националната идентичност на българите в съвременните условия?
– Според мен не само не се използва, не само е загърбено, но и има редица индикации, че могъщи грантови структури щедро финансирани отвън, работят за подриване на националната идентичност и хвърляне на Отечеството в небулозата на нихилизма и отродителското мислене.

– Какви поражения нанесоха детронирането на ролята на държавата в културната политика, неолиберализмът и глобализацията, нахлуването на масовата субкултура в живота на нацията?
– Пораженията наистина са тежки и ще са необходими десетилетия, за да бъдат поправени и преодолени. Вече и слепците в България виждат, че неолибералният модел се проваля с гръм и трясък в цяла Европа, и че естествено е вреден и за България. Глобализацията може да е полезна в областта на икономиката, на инфраструктурата, на телекомуникациите, но в областта на културата въпросът е много по-сложен. Според мен днешните ръководители на Европейския съюз подмениха благородните идеи за създаването на тоя съюз и вместо Европа на отечествата работят за Европа на регионите. А отказът от конкретната национална идентичност, на която и да е страна, членка на Европейския съюз, работи против хилядолетните традиции на християнска Европа, подрива фундамента на нации с над хилядагодишна история и традиции. Ето защо страните от Вишеградската четворка, а вече и други страни като Италия или Гърция например, имат все по-задълбочаващи се конфликти с брюкселските чиновници за това как трябва да управляват собствените си страни и какъв е предела на отказ от националния суверенитет в името на общоевропейската идея.

– Как младежите могат да се приобщават най-добре към българските традиционни национални ценности в условията на силното въздействие на глобализацията и чуждестранните влияния?
– Като се върнат към проверените традиционни национални ценности, като се борят за възстановяване на разрушената образователна система и връщането в учебните програми на личности и творби, които възпитават в дух на уважение към националната история. И които се противопоставят на богохулната Истанбулска конвенция, чиято основна цел е подриването на традиционното семейство и християнските хилядолетни ценности.

– Младото поколение е обсебено от електронизацията и използването на смартфоните. Как при това неизбежно приобщаване към новите комуникационни технологии може да се избегне опростачването и примитивизацията, като същевременно то се използва за духовно израстване и формиране на всестранно развити личности с български дух и полезни за нацията качества на младите хора, които са бъдещето на родината?
– Този въпрос е свързан с предишния – освен приобщаването към новите комуникационни технологии, младите хора трябва да се потопят в магията на класическото българско слово, да четат и препрочитат класиците Иван Вазов, Захарий Стоянов, Любен Каравелов, Пейо Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Димитър Талев, Димитър Димов, Атанас Далчев, както и големите съвременни български писатели. Те трябва да се интересуват от родната си география – планини, реки, езера, да познават и да обичат българските художници, композитори, актьори, музиканти. Иначе опростачването на обществото ще продължи да се задълбочава. Нека припомним тук, че напоследък излязоха потресаващи изследвания, които показват, че над 40% от завършващите в България средно образование млади хора са функционално неграмотни. До това ни доведе неразумната и глупава постоянна псевдореформа на българското образование.

– На 1 ноември родолюбците ще отбележат Деня на народните будители. Как според Вас трябва да се празнува този официален празник и какво е значението му в днешно време?
– Според мен това е един от най-светлите и важни български официални празници. Но ако искаме да бъдем сериозно общество, не трябва да си спомняме само на 1 ноември за нашите велики народни будители, благодарение на които по време на Възраждането България излезе от вековния си мъртвешки сън и в рамките на 20-30 години след Освобождението се превърна в една от най-напредналите държави на Балканите и в Европа.

– Родолюбиви българи събират пари за закупуване на къщата на Талев в Македония, за да я превърнат в музей. Докъде са стигнали нещата? Не трябва ли и държавата да се включи в тази похвална инициатива?
– Случаят с родната къща на Димитър Талев в град Прилеп е доказателство за пълното безхаберие на официалната държава към националните ценности. Многократно наследниците на Димитър Талев са се обръщали с писма до Министерство на външните работи и Министерство на културата на България с различни идеи. Издателство „Захарий Стоянов, което е упълномощено от наследниците – Владимир Талев – син и Климент Талев – внук, да се грижи за правата на съчиненията на Димитър Талев, също изпрати няколко писма, на които не последва никакъв отговор. Нашите предложения, молби и вопли потъват като вода в пустинята. Но бедата тук е, че става дума не само за къщата на Димитър Талев, а за общо нежелание и неспособност да защитаваме националните си светини. Очевидно хората с чиновническо мислене в нашите министерства слушат повече изкусителната песен на сирените от Брюксел, отколкото гласа на своята съвест и чест.

– Как преминаха неотдавнашните чествания на Талев и други видни български писатели. Пролича ли интерес на съвременните българи към класиците на нашата родна литература? Издават ли се достатъчно техните произведения?
– Честванията, посветени на 120-годишнината на Димитър Талев, приключиха през месеците септември и октомври 2019 г. Публикувани бяха и 15 тома – едно почти академично издание на всички негови творби, включително и непубликуваната досега публицистика на писателя. Предстоят чествания на други важни годишнини – 100 години от рождението на Александър Геров, Александър Вутимски и Богомил Райнов, 90 години от рождението на Йордан Радичков и Тончо Жечев. А през 2020 г. – 170 години от рождението на Захарий Стоянов и Иван Вазов. Интересът към класиците на българската литература, слава Богу, се засилва, но струва ми се недостатъчни са новите издания на техните творби. Според мен във всяка по-голяма българска библиотека, както и във всички книжарници, трябва да има по няколко издания на основните творби на българските класици – в многотомници или в отделни произведения.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-10-28T22:20:34+02:00