Кръстово единение

/Кръстово единение

Св. Иван РилскиПрез изминалите дни имаше събитие, което всеки съпреживя посвоему. На Кръстовден вярващите хора, търсещите спасение и изцеление, но и почитащите православието наши сънародници отбелязаха големия църковен празник, който прославя въздвижението на Светия кръст Господен. Други подминаха високомерно датата и потънаха в тресавището на предизборната кампания, в която духовността бе изместена от примитивна пропаганда с натрапчиво самоизтъкване на стари и нови спасители на нацията.

За кой ли път сведените до „електорални единици” граждани вече отрано се подгряват за поход по зова на партийните тръби към урните. Никой не се интересува от техните надежди, съмнения и разочарования. Но по традиция и трудно обяснима инерция те са принудени да славят своите месии, а сега и местните им послушни избраници. И този нескончаем кръговрат на изначално сбъркания политически мач ще се играе отново на рушащия се национален „стадион”. А там всеки е прикован в своя яркоцветен сектор, гледа лошо и с презрение противника и дори въздига до небесата разединението. Защо ли? Ами защото партийни и всякакъв друг вид хитреци отрано са разбрали, че в родния печален случай разединяваният по много признаци български народ се манипулира най-лесно.

На Кръстовден обаче у нас има място, където разделителните линии избледняват, дори на моменти – съвсем изчезват. Това е Кръстова гора. Твърди се, че там има заровена частица от Кръста Господен, но и молитвите ще бъдат чути. Затова и тази година хиляди хора се отправиха към светилището в сърцето на Родопа. Всеки допълзя към местността с каквото и както може, в здраве и болест, в младост и немощ. Претенциите и суетата бяха оставени там долу, в равнината. По тесния път към духовния връх човешкият поток беше единен. Взаимната помощ, нещо естествено, състраданието – също. Всички имаха цел, преследваха я неотклонно и с надежда, която дори споделяха на глас. И загърбваха умора и терзания, а често и болката на плътта. Вървяха заедно по този свой „Път на страданието”, всеки поотделно, но и всички единни своето спасение.

Кръстова гораНевероятна, направо обсебваща съзнанието и сетивата е гледката на Кръстова гора в часовете на среднощната проповед. Под звъна на храмовите камбани цялата местност искри от пламъчетата на хиляди свещи. Всички заедно отправят своите молби към Спасителя. Притиснати един до друг в мразовитата септемврийска вечер в един глас хората мълвят молитва след Пловдивския митрополит Николай. В тези мигове отделната личност се влива в потока на целеустремено и духовно отдадено множество. Единната енергия се устремява във всички посоки на невероятно красивата, но и многострадалната именно за вярата наша Родопа.

С различни мисли слизаме от светилището. По пътя към равнината ни съпровожда усещането за духовна почит и отдаденост, пречистване, човешка съпричастност към страданието на ближния, но и чувството за своеобразно, макар и временно Единение. А колко лесно е всеки от нас да въздигне кръста в себе си, да му се поклони и осъзнае простата библейска истина, че разединението ни води сигурно към още по-голяма пропаст и страдания. Че ако не обединим енергията си около най-важното за оцеляването на нацията, то първо ще ни обезличат с подмяната на всичко наше – вяра, култура, ценности, история, дух. След което пътят до заличаването ни ще бъде съвсем лесен и открит. Дори магистрално асфалтиран. Мислете, докато все още имаме време, но само като единна българска общност!

НК

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-09-19T10:49:36+02:00