Земеделието – проблеми, предизвикателства, цели

///Земеделието – проблеми, предизвикателства, цели
Земеделието – проблеми, предизвикателства, цели2019-08-25T16:21:12+02:00

Земеделието – проблеми, предизвикателства, цели

Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за новия програмен период 2021-2027 - акад. Атанас АтанасовВярна на своята установена практика да запознава широк кръг от читатели със стратегически приоритети и цели на общественото ни и икономическо развитие, включително и ангажираните с държавните дела политици и специалисти, Национална инициатива „ЕДИНЕНИЕ” издаде нова книга. Този път, ползващата се с нарастваща популярност поредица на Сдружението, прибавя изключително актуалната разработка на известния български генетик акад. Атанас Атанасов – „Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за новия програмен период 2021 -2027”.

С любезното съдействие на Издателство „Захарий Стоянов” трудът на нашия учен, който той сам определя като есенция и от усилията на голям научен колектив, запознава с предизвикателствата пред земеделието в страната, принципните проблеми пред развитието му, основните насоки, стратегията и необходимите инициативи за постигане на набелязаните цели в този стратегически отрасъл в краткосрочен и дългосрочен план. Не е отминат и важният въпрос с източниците за финансиране в сектора, а така също и очакваните прогнози и резултати от изпълнението на предвидените дейности. Тоест, дават се решения на основата на някои тревожни констатации за сегашното състояние в селското стопанство. Разработката формулира тези, които при добра чуваемост от хората във властта, независимо коя, биха могли да помогнат за осъществяването на значителен напредък в структуроопределящия земеделски отрасъл за България.

Ето някои акценти от книгата, която се превърна в обект на особено внимание със съпътстващи коментари, насочени предимно към необходимостта от възраждането на родното земеделие на базата на българския ни богат опит, отечествената наука в сектора и използването на уникалните ни природни дадености и почвено-климатични условия.

ТРЕВОГАТА

  • От 28% през 1989г. делът на земеделието в БВП на страната падна под 5% към настоящия момент. Незавидното състояние, в което се намира то сега, се дължи преди всичко на ниската добавена стойност и конкурентоспособност на земеделската продукция.
  • Липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната, като се има предвид, че агроиндустрията в света през 2050г. ще определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии: хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фито-фармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.
  • Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през периода 2014-2020г. по същество не беше използвана.
  • Данни на Евростат показват, че българското земеделие е двуполюсно – 5490 фермери /1,5 процента от всички/ в България стопанисват 82% от земята и обработват средно по 672 хектара, а с останалата част са ангажирани приблизително 220 000 на брой стопани.
  • Пак данни на Евростат сочат, че България е една от страните, в които субсидиите до момента нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност, произведена от сектора.
  • За периода на членство на страната в ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство, страната е загубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места /условно целогодишно заети/.
  • Липсва целенасочено и ефективно развитие на биологичното земеделие.
  • Чуждите сортове и хибриди, с изключение на пшеницата, вече доминират при останалите важни земеделски култури при настъпилата либерализация на икономиката.

ВИЗИЯТА

  • Умело прилагане на научнообоснования подход и иновациите.
  • Промяна в земеделските практики.
  • Промяна в потребителските навици към по-малка консумация на животински и повече растителни продукти.
  • Промяна на земеделските политики.
  • Развитие на устойчиво земеделско производство при запазване на околната среда.
  • Създаване на нови продукти за биоиндустрията, нови биохимикали, биогориво, биофармацевтика и др.
  • Обезпечаване на ефективно снабдяване със здравословна и с висока хранителна стойност храна.
  • Осигуряване на конкурентоспособността на Европа и избора на потребителя.

ПРИОРИТЕТИТЕ

  • Стратегическа цел е производството на продукти с висока добавена стойност с оглед повишаване на благосъстоянието на производителите и преработвателите при устойчиво управление на природните ресурси.
  • Балансирано секторно и структурно развитие на аграрния отрасъл. Насочване на вниманието и към проблема с подпомагането на едноличните стопанства и дребните фермери /в полупланинските и планинските региони/, чието производство се очаква да бъде свързано със създаването на специфични хранителни продукти /бутикови и традиционни/ на биологичното земеделие.
  • Консолидация на поземлената собственост и рационализиране на земеползването.
  • Подкрепа за развитието на биологичното производство.
  • Повишаване на конкурентоспособността на стопанствата и предприятията от селското и горското стопанство и хранително-преработвателния сектор.
  • Гарантиране на справедливо и стабилно ниво на доходите на селскостопанските производители.

РЕЗУЛТАТИТЕ

  • Мерките, включени в стратегията за периода 2021-2027г., целят нарастване на брутната добавена стойност в сектора с 25% по текущи цени за периода 2011-2020г., както и нарастване на производителността на труда в земеделието с 30 процента за същия период.
  • Заетостта и доходите на ангажираните в земеделското производство да се повишат с 30 до 50%. С особена важност това се отнася за дребните фермери, малките и средните предприемачи и за временно заетите в отрасъла.
  • Постигане на правилно използване и съхраняване на природните ресурси с оглед запазване на екологичната стабилност, с която се отличава България, и избягване на влошаващия се сценарий за климатичните промени.
  • Да бъдат защитени като географски означения в ЕС редица символи и традиционни храни за България, като маслодайната роза, местните и млечни продукти, местните вина /като Мавруд, Мелник и други/, мановият мед от Странджа, десертните сортове грозде, лечебната кал.

Изброените факти за състоянието на земеделието в България, визията и приоритетите за неговото развитие, само маркират отделни елементи от задълбочената разработка на акад. Атанас Атанасов на основата на документи, в изработването на които авторът е участвал със свои колеги от ССА, БАН, Аграрните университети в Пловдив и Стара Загора. Сред тях личат имената на академиците Цветков и Александров, както и на професорите Станков, Греков, Попов, Желязков, Буюклиев, Палигоров. Ето защо много полезният труд от позицията на високата родна експертиза и наука има значима стойност за осъзнаването на небходимостта от решителен поврат в подхода и действията на държавно ниво за ефективно развитие на стратегически важния земеделски сектор.

Национална инициатива „Единение” е солидарна с набелязаните мерки и стратегии в книгата, защото те са принос за държавата и отговарят на духа и целите на Сдружението, а именно – преодоляването на неблагополучията и въздигането на Отечеството.

Прочетете поредната книга на НИ „Единение”, за да научите повече. Само знанието ще ни направи по-мъдри и отговорни за бъдещето на България.

Разработката „Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за новия програмен период 2021-2027” можете да прочетете в PDF формат.

НК

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми