Искри между София и Белград

/Искри между София и Белград

През изминалите дни ненадейно между София и Белград припламнаха искри. И то на политическо ниво, което не се бе случвало твърде отдавна. Поводът бе реплика на българския премиер, която се изтълкува погрешно от сръбския външен министър. Той пък си позволи доста остро изказване, което българският министър-председател възприе болезнено и реагира в стила на своята директна лексика. В резултат посланиците на двете страни бяха привикани за обяснение във външнополитическите ведомства на приемащите страни. Последва и удобен случай за среща на нашия първи дипломат с нейния колега от съседната балканска страна, който всъщност възпламени скандала.

Постигнатото привидно умиротворяване на страстите обаче все още е отделечено от пълната стабилизация, тъй като засегнатият с основание български премиер настоя за лично извинение от експанзивния сръбски външен министър. Очевидно е обаче, че в близките дни гневните реплики по оста България-Сърбия ще бъдат заменени от въздържаността и разума. Независимо, че непремерената реакция от сръбска страна ще остане като пример не само за податливите ни на колебания отношения със съседната страна по наглед дребни поводи, но и доказателство за повишена емоционалност, която не винаги е добрият съветник в реалността на балканските ни нрави.

Всичко започна от отговор на Бойко Борисов на видимо провокационен журналистически въпрос на среща за Западните Балкани. Попитан каква ще бъде политиката спрямо Косово на новоизбрания еврокомисар по външната политика Жозеп Барел от Испания, когато неговата страна не е признала независимостта на най-младата държава на Балканите, Борисов отговори коректно и в съответствие с международната практика при подобни ситуации. Той каза, че когато даден политик заеме такъв висок пост, то трябва да защитава интересите на ЕС, а най-малко националните интереси на своята държава. Сръбският външен министър Ивица Дачич изригна по пози повод с изцяло персонални нападки и призова Борисов да не „дава уроци“ на Барел с недипломатичното напомняне, че сръбската страна неотдавна е връчила на българския премиер сръбски орден.

Както обикновено се случва в международната практика, следващият ход бе на външните министри на замесените в скандала страни. Този път обаче първият дипломат на западните ни съседи бе непосредствения повод за проблема, което придаде особен нюанс на срещата Захариева-Дачич в словашкия зимен курорт Високи Татри. Та на форума на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ двамата проявиха необходимата толерантност и разбиране. Сръбският министър пък за първи път даде заден ход и посочи за виновници дежурните грешници – медиите. Те, според него, го подвели със своята интерпретация на думите на Борисов, което предизвикало и гнева му. В иначе видимо спадналото напрежение липсваше обаче личното извинение на Дачич, което за пореден път доказва балканския ни нрав да грешим и не признаваме грешките си. Пък и възниква логичният въпрос – по вестникарски изяви и интерпретации ли сръбското външно министрество формира отношението си към даден проблем?

При последвалата среща на Борисов със сръбския премиер Ана Бърнабич на срещата на Процеса за сигурност на страните от Югоизточна Европа бе демонстрирано взаимно уважение, симпатия и готовност за полезно взаимодействие. Формално бе „поставена точка“ на възникналия проблем, но от българска страна все пак министър-председателят повтори настояването си за лично извинение от Дачич. „Правим си балкански номера, но това няма да мине пред ЕС“, заяви той.

Да вземем повод от това изказване, за да припомним някои детайли от „номерата“ между Сърбия и Косово и благодарение на които сръбският външен министър сътвори този гаф по никое време. Сърбия не признава независимостта на Косово, което бе част от нейната територия във федералната държава СФРЮ, но и известен период след нея. В резултат на бомбардировките на НАТО през 1999 година и последвалия процес за независимост, бившата автономна област се отдели от Сърбия и започна изграждането на своя държавност. Това обстоятелство, разрушенията и жертвите в Сърбия от интервенцията, но и преобладаващата международна подкрепа за младата държава, категорично не се приемат както от сръбския държавен елит, така и от населението в западната ни съседка. Като резултат се стигна до поредица от взаимни обвинения и провокации между Белград и Прищина, които превърнаха ситуацията до трудно разрешим и потенциално възпламеним „замразен конфликт“.

Евроинтеграционните процеси, а и тежненията на Сърбия и непризнаваното от нея Косово към пълноправно участие в международния живот и неговите организации, провокираха активността на Евросъюза да съдейства с механизма на преговори за регулирането на конфликта. След известен първоначален напредък обаче, процесът зацикли и в момента не дава видими резултати. В образувалият се вакуум косовската страна, която има видимата подкрепа на САЩ, наложи 100- процентни мита за внасяните стоки на своя територия от Сърбия и Босна и Харцеговина. Ходът на Прищина провокира Белград, който съзря опит да се дискриминира сръбското население в северната част на Косово, което традиционно се снабдява със стоки от Сърбия. Стигна се дори неведнъж до демонстративно присъствие на косовски специални части в Северно Косово, в резултат на което президентът на Сърбия Вучич привеждаше своята войска в състояние на бойна готовност. Допълнителен отженяващ момент в отношенията бе и убийството на сръбския политически лидер от Косово Оливер Иванович в населената със сърби Косовска Митровица, което остава неразкрито и до днес и е повод за пулсиращо напрежение и взаимни обвинения.

Ето така с повече сенки, отколкото светлини продължава да гнои тази тежка балканска рана. Дори усилията на президентите на Сърбия и Косово Вучич и Тачи за постигане на съгласие чрез размяна на територии не дават резултати на този етап. Всичко това прави политиците от Белград и Прищина твърде чувствителни и дори екстремни в публичните си изяви по темата. Остратата във взаимно използваната лексика като цяло не намира добър прием в Евросъюза, който поне се стреми да моделира сред своите членки, но и потенциални кандидати, по-толерантно и отговорно поведение в международното общуване.

НК

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-07-11T11:24:01+02:00