Подчертан интерес към Инициатива Единение в Стара Загора

/Подчертан интерес към Инициатива Единение в Стара Загора

Инициатива Единение в Стара ЗагораПоредната среща на Инициатива Единние традиционно привлече интереса на общественото внимание със своите идеи за развитието на България в проритетни области на живота. Вярна на традицията да провежда срещи-дискусии в различни региони на страната, този път организацията на учени, интелектуалци и индустриалци бе в Стара Загора.

В пълната зала на хотел „Верея” се събраха представители от местния научен и преподавателски елит, видни общественици, журналисти, а така също и граждани, които проявиха жив интерес към инициативите на Сдружението. Преди това видни представители на Инициатива Единение отговориха в местния пресклуб на БТА и на въпроси на журналисти, след като представиха и акценти от основните теми в разработките на организацията.

Избраният подход за непосредствен контакт с гражданството и откритият разговор по наболелите проблеми на страната, очевидно провокира присъстващите, които наред с подкрепата си за Инициатива Единение направиха и свои забележки и предложения за реални действия за преодоляване на застоя и преминаване към устойчиво развитие. Това полезно взаимодействие, дискусионният дух, а така също и активността на инициаторите в страната, чл.кор. Иван Гранитски определи като възможност за надграждане на представените виждания в различните направления. Той припомни, че стратегическата идея на основателя академик Воденичаров и групата около него е да се стигне до всички представени в парламента политически партии и извън него, до гражданските сдружения и административните структури, за да започне широк обществен разговор. Крайната цел на този процес според Гранитски е представените от Сдружението разработки и приоритети да се превърнат в гръбнак на една бъдеща национална доктрина.

Като повод за създаването на Инициатива Единение академик Стефан Воденичеров определи натрупалите са редица проблеми в Отечеството, сред които са и ниският стандарт, демографската катастрофа, лошото образование и здравеопазване. „Всичко това изисква много сериозни промени с конкретни програми, а реализацията им бeзспорно е болезнена. Ето защо за добри резултати е необходимо да има едно всенародно обсъждане, повече хора да се почувстват съавтори, за да могат след това и да отстояват изпълнението на тези програми”, посочи той и определи в духа на откровената дискусия очакването на резултати в рeалистичен, но не толкова скорошен времеви отсек.

Основателят на НИ Единение изрази задоволството си от обществената реакция по време на разискванията по предложените програми, едно обстоятелство, което обогатява съдържанието им и с конкретни предложения в различните региони на страната. В тази връзка той оповести разработването на две нови програми, свързани с проблемите на общините и транспорта. Акад. Воденичаров приведе като слабост склонността към централизирано управление, намесата на отделните министерства в живота на общинските ръководства, проблемите с финансирането на местните власти. Той приведе като пример и въведения преди осем години модел в Полша, където 60 процента от таксите и приходите остават на разположение на мястото, където са събрани, т.е. в общините.

В заключение Стефан Воденичаров посочи, че Сдружението е отворено за дискусии и предложения и се стреми да привлича съмишленици на основата на своите идеи и визии за бъдещето на България. „Искаме и да ангажираме българските политици, които са се заели да водят страната напред, да седнат всички около една маса и заявят, каква ще бъде България и ще я има ли България. Крайно време е личностите, които са се нагърбили с това, да помислят за България, а не за своите политически амбиции.”, подчерта той пред присъстващите, които реагираха емоционално на изказването.

С подчертан интерес бяха посрещнати и изложенията на изтъкнатите ни учени акад. Атанас Атанасов и акад. Димитър Димитров, а така също и на индустриалеца Красимир Дачев. Вижданията им станаха повод за оживени коментари и реплики, които съдействаха за динамичния дух в дискусията.

„Нашето селско стопанство е двуполюсно. То се превърна, от една страна, в силни, едри арендатори, които владеят 90 процента от земята, а останалите са кооперациите и дребните производители”, заяви акад.Атанасов с тревога за този диспропорция. Той изрази и тревогата си от вноса на чужда селскостопанска продукция, която наред с негативния икономически ефект нарушава и нашия генетичен баланс. От своя страна акад. Димитър Димитров се спря задълбочено на сериозните проблеми в образователната ни система и необходимостта от подготовка на кадри в основни направления на науката. Той отправи критики срещу въвеждането на нови специалности, които не съдействат за общото ни развитие, а са използвани за привличане на студенти и допълнително финансиране на висшите училища. С интерес се посрещна неговото тълкуване на единението. Не е възможно, сподели той, на едно място да бъдaт събрани овце и вълци, а когато става въпрос за хората, то те могат да бъдат единни, независимо от различията си, само обединени от общи цели. Тук репликира акад. Воденичаров с думите, че Сдружението е привърженик на единението, но само с хора, които болеят за Отечеството.

Свой принос в дискусията даде и индустриалецът Красимир Дачев, който изтъкна, че в икономиката е назрял моментът за сериозно преструктуриране, изтъквайки проблема с квалифицираните кадри и личната ангажираност на заетите, което в крайна сметка да доведе и до повишаването на доходите.

Срещите и дискусиите на Иницицатива Единение продължават и според отзивите до момента предизвикват подчертан интерес сред хората с буден ум и чувство на отговорност за бъдещето на България.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-06-19T11:38:12+02:00