академик Воденичаров и академик Атанасов пред телевизия България Он Ер

Водещ:
– Това единение, за което и друг път сте ни говорили възможно ли е, когато държавата е в криза. Ето сега е актуална чумата по свинете, а партиите са джафкат.

Акад. Воденичаров:
– Ако в случай на криза ние не сме единни и някои търсят да извлекат някакви дивиденти, което не е подходящо, то как ще преодолеем тази криза. В състояние на криза всички трябва да сме единни. Вярно, споходи на тези беда с чумата, а е непредсказуемо и как ще завърши. Всички трябва да предприемем по някакъв начин общи мерки, за да се реши този въпрос и да се забрави.

Водещ:
– Яхва ли се политически този проблем?

Акад. Воденичаров:
– Виждаме, че някои се опитват да го правят.

Водещ:
– Което не говори обаче за единение, нещо, за което вие апелирате вече четвърта година в нашата телевизия.

Акад. Воденичаров:
– Надявам се, че ще започнат да разбират, че единението ще е полезно и за тях.

Водещ:
– Акад. Атанасов, когато говорим за чумата по свинете, вие сте един от най-популярните ни генетици, как се стигна до този проблем? Обяснете на нашите зрители. Къде се случиха грешките, какво не направи държавата?

Акад. Атанасов:
– Никой не е застрахован от това. По важният въпрос е, както и акад. Воденичаров каза, ние готови ли сме да посрещнем такива предизвикателства и, априори, евентуално да се опитаме да ги решим. Никой не знае откъде е дошла тази чума. Представете си, че я носим самите ние. Размиха се заболяванията при човека и животните. Ние не знаем, кога тази пандемия може да дойде при човека и откъде идва тя. Сега ние казваме, че е прелетяла с храна и или нещо друго. България задава ли си въпроса – има ли достатъчно наука, обърнала ли е внимание на иновациите, на технологиите, които могат да бъдат полезни и се окаже на място съдействие. Тоест, ние трябва да сме готови цялостно с технологии за справяне с проблема.

Водещ:
– А не да се противопоставяме политически.

Акад. Атанасов:
– Този въпрос сега е при животните, а утре с пълна сила може да възникне при човека и пред здравеопазването. Този въпрос е по-широк и се нуждае от цялостно политическо решение и единение. Ако ми зададете въпроса за документа „Възгледи за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България”, то той е преди всичко един повик към самите нас. Готови ли сме ние да приемем предизвикателствата на времето? При климатичните промени, при изчезващото биоразнообразие, настъпващите постоянни катаклизми. Тоест, ние точно това разглеждаме в документа – кои са евентуалните причини за тези катаклизми в света, но и мястото на България в регионален, европейски и световен план. И как да вървим напред в тази ситуация.

Водещ:
– Само че ние говорим постфактум, когато се случи проблемът и вече търсим решенията, а не се обръщаме към науката. Пък и все няма пари. Защо, акад. Воденичаров?

Акад. Воденичаров:
– Не само това. Нуждаем се първо от няколко национални приоритета, зад които всички или повечето български граждани да застанат. И да има дългосрочни програми. Точно в тези дългосрочни програми ще бъде всичко, което колегата каза. Превенцията е важна. Ето защо наред с вече публикувания материал на акад. Атанасов за земеделието, предлагаме също експертен анализ за горите в България, където нещата са много сериозни, за националната сигурност, здравеопазването, състоянието на общинското управление в страната. Там специално, а и според мнението на запозналите се с публикацията, имаме обезлюдяване в много региони, а и начина на разположението на общините и начина за тяхното обслужване на отговаря на условията. Тези разработки сме подготвили да предоставим на управляващите, на политическите лидери.

Водещ:
– Те обръщат ли внимание, когато подготвяте такива материали?

Акад. Воденичаров:
– От време на време имаме разговори. Но явно те са заети с много други задачи и някак си не им остава време.

Водещ:
– Какво очакват – да се случи проблемът с кризата и да кажат – а сега накъде?

Акад. Воденичаров:
– Ще ви разкрия нашата мечта. На една кръгла маса да седнат отговорните политици в България и да си кажат – българи сме, дайте да видим, каква ще бъде България след 20 години. Това ако се случи, то ние ще бъдем доволни.

Водещ:
– Не е ли само мечта?

Акад. Воденичаров:
– Може би ще се случи. Защото и тяхното бъдеще като политици ще зависи от тяхното поведение пред обществото.

Акад. Атанасов:
– Вижте, щом считаме, че сме някаква част от мозъчния тръст на България, то ние сме задължени за това. Не можем да мърморим, да постъпваме като мазохисти, а в същото време нашите знания и опит да останат встрани. Ние сме длъжни да ги сумираме, както каза акад. Воденичаров, и ги поставим на масата на разговорите. Оттам нататък, казваме, да, отправихме този призив към самите нас. Изпълнихме ли го, изпълнихме го. Тогава трябва по друг начин да се погледне от страна на управляващите и партиите.

Водещ:
– Казвате, че грешен е подходът. Направи ми впечатление нещо, което бяхте написали. Става въпрос за това, че можем да изхраним пет Българии. А ние сега и половината не сме в състояние да изхраним.

Акад. Атанасов:
– При съвременните условия България може и повече дори да изхрани. Естествено тя няма да нахрани света. Но като имате предвид, че България крие уникални природни дадености. Вижте, у нас са най-богатите почви, 40 процента от минералните води на Европа. Да не говорим за прекрасните ни планини, гори и балнеолечебни възможности.

Водещ:
– Но въпросът е дали използваме този ресурс?

Акад. Атанасов:
– Ще добавя, че всичко това е здраве. Ами билките. Та ние сме на четвърто място в света по износ на билки. Но изнасяме суровия продукт, а внасяме вече готовите продукти стократно пъти повече. Това нормално ли е? Нека започнем от билките, етерично-маслените растения, розата, символа на България, млечно-киселите бактерии, друг символ на нашата страна. Това е здраве. Дълголетието на човека зависи от това дали се храни правилно и най-важното – с каква храна. Качествена ли, или не, чиста ли е, или не.

Водещ:
– Политиката ни тогава е грешна.

Акад. Атанасов:
– Вие изглеждате добре, явно се храните с качествена храна.

Водещ:
– Благодаря Ви, но не знам до колко е правилна храната.

Акад. Атанасов:
– Ето това е целта на този документ. Да се покаже, че това е смисъла и очертаят приоритетите ни за развитие. И нека припомня, че до 1920 година България е имала 30 хиляди столетника. Защо, ами защото е имало качествена храна. А сега са под 300. Тоест има нещо, с което се разминаваме. Така че нашето задължение е да изложим фактите, това са решенията, това е крайният резултат, хайде да го постигнем.

Водещ:
– Има ли кой да ви чуе? Обръщам се към Вас акад. Воденичаров.

Акад. Воденичаров:
– Нали затова сме и тук. Обикаляме страната, във всички големи градове вече намираме наши съмишленици. Непрекъснато се разширява кръгът от хора, които ни подкрепят и поради тази причина подготвяме тези допълнителни разработки.

Водещ:
– Кои политически партии ви подкрепят?

Акад. Воденичаров:
– За нас е важно да се чувстваш, че си българин и искаш тази държава да просперира. Многократно съм казвал, че единение с политически пристрастия не става.

Водещ:
– Тоест, без политически гръб?

Акад. Воденичаров:
– Разбира се. Аз се надявам, че хората и политиците, които искат да оставят следи в българската история, трябва да постъпят мъдро.

Водещ:
– Защо обаче няма такъв вид визионерство. Това е нещото, което преди сме го правили добре. Когато говорим за земеделието – не го взехме от онзи строй.

Акад. Атанасов:
– Ами аз идвам от Царево. Там е царството на мановия мед. Най-качествения мед заедно с мануката от Нова Зеландия. Ето например ние помогнахме на хората да защитят първото географско наименование в Европа, в Брюксел. Това е част от нашето задължение, което трябва да сторим за нашите производители. За уникалните, специфични български продукти. Друг продукт е столетникът, който се произвежда в село Смилян, където се произвежда Смилянският боб. Столетникът притежава възможните комбинации от млечно-кисели продукти, но от сърцето на Родопите, където е най-чисто. И това е уникалността – да съберем пробиотиците с пребиотиците. Тоест, полезни растения, с полезни бактерии и покажем, че можем да върнем столетничеството в България.

Водещ:
– Какъв обаче е правилният начин?

Акад. Атанасов:
– Да не говорим, че климатичните промени не са дали отражение и в България. Но все пак след 30 години ние безспорно станахме екологично по-чиста страна. Така че можем да бъдем износители на емисии.

Водещ:
– Защо тогава не го правим като държавна политика?

Акад. Воденичаров:
– Подсказваме им, че такива решения има и ги предоставяме. Остава те да ги осмислят и да ги реализират.

Водещ:
– И тук става въпрос дори и за икономически ръст.

Акад. Воденичаров:
– Не само за икономически. Това означава завладяване на нови пазари. Това е важното. Колегата каза, българският народ в момента е болнав. Разрешаването на този въпрос е българите да се хранят с качествени български продукти. И това да се превърне в обща национална политика. При осигуряването на качествена храна за българина, то за четири-пет години нещата се променят към по-добро.

Акад. Атанасов:
– Към всичко това, което говорим, за уникалните и специфични български продукти, трябва да прибавим и други две условия. Те да имат добавена стойност и конкурентноспособност. Тогава можем да запълним тази ниша в европейския и световен пазар.

Водещ:
– Но къде е тази политика?

Акд. Атанасов:
– Многократно сме обсъждали с министрите на земеделието, че без наука и иновации България няма да тръгне напред в областта на селското стопанство. Защо не следваме примера на една страна като Холандия, която има девиз: „Два пъти повече, с два пъти по-малко”. Защото след 2050 година ще разполага с три пъти по-малко работна ръка, земя и вода. А ние ги имаме тези неща и сме априори богати.

Водещ:
– Да, но никой не ви слуша. А след 30 години ще се изненадат – каква катастрофа?

Акад. Атанасов:
– Трябва да настане моментът, в който е нужно да започнем и да чуваме един друг. Искаме заедно да го направим. И не искаме да бъдем някаква каста, както каза акад. Воденичаров. Казваме: Ето това е нашият опит и познанията, натрупани през годините в отделните области. Това е мозъчен тръст на България, който предлага безплатно своите услуги. Не се стреми към никакви партийни и други облаги. Искаме да бъдем българи, както каза колегата Воденичаров, и нищо повече, освен да служим на нашата кауза. А каузата е науката, технологиите и иновациите. Без иновации държавата няма прогрес.

Водещ:
– Без пари, наука и иновации правят ли се?

Акад. Воденичаров:
– Не без пари, но пари трябва да се дават само срещу резултати. А не на калпак. Даването на средства по този начин означава по малко пари на всеки. Пари трябва да се дават на хора с възможности и на тези, които в скоро време ще отчетат резултати. При нас раздаването на пари за наука е на калпак, а след това не се търси отговорност от хората, които са ги изконсумирали.

Водещ:
– Вие отдавна призовавате именно за това, но то не се промени, когато бяхте председател на БАН.

Акад. Воденичаров:
– Щем, не щем, това ще се случи. Но лошото е, че се случва много бавно.

Водещ:
– А ако парите останат същите, но се дават приоритетно на тези, които показват резултати, те ще стигнат ли?

Акад. Воденичаров:
– Тезата ни е такава. Пари за наука има. Но трябва да има няколко национални приоритета и да се каже – тези пари за наука отиват за националните приоритети. И те ще бъдат предостатъчно. Тогава ще има и качествена наука и добри резултати за всички.

Водещ:
– Просто грешно разпределение ли?

Акад. Атанасов:
– Трябва да има и целеви поръчки, в които държавата да поръчва. Казва, искаме това и това от вас. И това означава, че ние носим и съответната отговорност за изпълнението. Когато има приоритети се знае за какво отиват средствата. И няма значение кое правителство ще бъде на власт. Имаме например 220 хиляди дребни земеделски производители. И всеки произвежда за себе си. Защо не се направят модели по примера на Белгия, на Холандия, на Дания, които са добре изпитани. Ами да се види как се прави една кооперация, където се срещат нуждите на производители, преработватели, на предприемачи.

Акад. Воденичаров:
– От нас са се учили на кооперативно движение. Ние бяхме от водещите страни в тази област. Защо не си запазихме хубавото от организационна гледна точка. Смятам, че в скоро време управляващи и политици ще узреят да погледнат бъдещето на България да бъде добро. Идва това време, защото те чувстват че сегашното поведение на затвореност и търсене на успехи на тяхната партия не води до добри резултати. Виждате, както се случва с общественото мнение.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми