Икономическият и социален съветОбективният поглед върху обстановката в България подсказва, че възстановяването на страната от пораженията на коронавируса може да се случи в рамките на общите усилия на Европейския съюз. Както личи от поставените условия на Европейската комисия обаче, за получаване на пряка финансова подкрепа, спорната все още помощ от Съюза ще се обвързва с целите и задачите на така наречения „Зелен пакт“.

Икономическият и социален съвет (ИСС), обединяващ българските бизнес и синдикални организации вече изрази опасения, че са възможни изкривявания на политиките в рамките на „Зеления пакт“, от които България ще е най-потърпевша в Евросъюза. Съветът представи пред журналисти становището си по „Зелената сделка“ на ЕС, на която се разчита да трансформира и възроди икономиката в ЕС и отделните страни членки. В момента се съгласува европейското законодателството за постигане на обявените от ЕК цели за намаляване с 50 процента на вредните атмосферни газове в общността спрямо нивата от 1990 г. и пълен климатичен неутралитет до 2050 г.

Според ИСС българската страна трябва да се противопостави на обвързването на отпускането на средства за възстановяване с приемането на завишени цели за декaрбонизация и постигане на климатично неутрална икономика. Според президента на КНСБ Пламен Димитров, ако се приеме европейското законодателство по „Зелената сделка“ в сегашния му вид, най-засегнати в България ще са енергийният сектор и по-специално въглищните електроцентрали и транспортът. Но потърпевши заради очертаващите се по-високи цени на електроенергията ще бъдат също и индустрията, строителството, земеделието. По думите му не трябва да има междинна цел до 2030 г. и това трябва да е едната от трите червени линии в преговорите по законодателството за Зелената сделка.

България не трябва да дава съгласието си да се пренасочват средства от приходите на страната от продажбата на спестени въглеродни емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС. А всички енергоемки отрасли да получават достатъчно количество безплатни квоти, съобразени с действителното производство, смятат още синдикатите. Преходът към „Зелената сделка“ е необходимо да става със защита на българските въглищни централи и помощ за дейността им до 2030 г. и за увеличаване на дела на природния газ в производството на електроенергията. Третото условие на България е свързано с въвеждането на механизъм за налагане на въглероден данък за стоките от страни извън ЕС, за да не се стигне до изнасяне на производства в държави, които не са част от политиките за опазване на климата.

От своя страна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира, че ако се допусне деиндустриализация на Европа, съюзът никога няма да постигне търсения икономически ръст. Съветът иска също така да има европейски социален пакт за преход към климатично неутралната икономика, както и да се създаде алианс за водородна енергетика, която според българските индустриалци и профсъюзи е бъдещето. Преходът към него обаче трябва да става със защита на българските въглищни централи и помощ за дейността им до 2030 г. и увеличаване на дела на природния газ в производството на електроенергията. Освен това е необходимо България да настоява пред Брюксел да се противопостави на евентуален натиск за това кога и какво непременно трябва да затвори, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Очевидно е, че в случая избраният път в ЕС към постигането на високи екологични параметри влиза в противоречие с възможностите спецификите на някои от по-слабо развитите страни в Съюза. Това налага от българска страна да се настоява и за диференциран подход, за да може страната ни реално да се възползва от европейската помощ и в същото време да реагира адекватно и според ресурса си за реализирането на т.нар. „Зелен пакт”.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми