Има време, но не за губене!

/Има време, но не за губене!

Увлечени от всекидневието рядко обръщаме внимание на тревожни перспективи, които ако отминат сравнително леко нашия жизнен век, то със сигурност ще се отразят тежко на съществуването на наследниците ни. Става въпрос за безспорния факт, че се намираме в състояние на засилващ се демографски срив.

В експертен доклад на ООН България се намира в „застаряващата” група от 54 страни с намаляване на населението. Стряскащата статистика сочи, че страната ни никога няма да превиши сегашните малко над 7 милиона души. Но това не е най-страшното. Световната организация посочва „оптимистичен сценарий”, според който в края на 21 век ще наброяваме 5,5 млн. жители. Средното положение предвиждало численост в предверието на следващия век около 3,6 милиона, а за крайно неблагоприятното развитие запазваме мълчание с надежда, че няма да се случи.

Намаляваме стремглаво, топим се, а вече цели три десетилетия изреждащите се в държавното управление осъзнават това, но не предприемат истински и решителни мерки за възпиране на пагубната за българската нация тенденция. Сдружение „Инициатива Единение” представя експертни становища за разрешаване на наболелите и жизнено важни проблеми за обществото и държавата. Предлаганият комплекс от мерки за постигане на устойчиво развитие на България, в крайна сметка ще рефлектира и върху облекчаването в средносрочна перспектива на острата фаза на демографска криза с последваща стабилизация на положителния процес.

Изглежда в традиция се превърна напоследък да търсим вината не в себе си, а в неблагоприятните „европейски и световни” тенденции. Вярно е, че проблемът с прираста на населението, пък и не само той, и в Стария континент е налице. Но също безспорен факт е, че в резултат на изразеното разединение, стимулирано и от политическо противоборство, в Отечеството се въртим в омагьосания кръг на посредствеността и трайно се позиционирахме на опашката на Евросъюза. Очевидно някъде се е поизпарило чувството ни са общност, за солидарност, за ЕДИНЕНИЕ в интерес на всеки един гражданин, но и на всички заедно.

Трябва ли да се учудваме тогава, че избрани европейски страни се превърщат в притегателен фокус за много млади българи, част от които са получили и образованието си у нас? Трябва ли да ги корим, че намират трайно поле за своето поприще в уредени държави, а за труда си получават и адекватно за позицията възнаграждение? Трябва ли с патриотарски призиви да зовем избралите „другия път” да се завърнат в Родината?

Естествено, отговорът е- не! Защото днес поне всеки има право на решение, на свободен избор. А че стигнахме до това обезкръвяване на нацията с изтичане на жизнеспособни съотечественици в чужбина, си има ясна причина. Тя не е по-различна от тази за останалите в България, също съпричастни към намаляващата раждаемост и грозното обезлюдяване на цели региони от страната. И се свежда до трудния живот у нас, създаваните реални и мними поблеми пред икономиката, асиметричното развитие на регионите, до проблематичната материална и лична сигурност, до все по-натрапчивото усещане за неясна перспектива в среда на тежка бюрокрация, корупция и жестоко политическо противоборство.

Демографският проблем безспорно е важна част от трудния ни път в недопуснимо проточилия се преход. Вече за всички е ясно, че без млади хора и със застаряваща нация трудно ще изградим бъдеще, достойно за саможертвата на предците ни, съвременниците и бъдните поколения. Ето защо е дошло време да приемем като своя и обща кауза предложението на Инициатива Единенине за Национална доктрина за развитието на България. Все още има време, но не за губене!

НК

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-06-20T15:12:54+02:00