Урсула фон дер ЛайенАвтор: Любомир Михайлов

Изтеклата седмица в Европа ще се запомни като последна от 47-годишното членство на Великобритания в Европейския съюз. 31 януари ще се запомни като тъжна дата и за Острова, и за другата част на Европа. Излизането от ЕС ще струва на старата европейска и бивша мощна колониална империя десетки милиарди паунда, които тя ще трябва да доплаща на ЕС по съфинансирани дългосрочни проекти, подписани между Брюксел и Лондон. При това ЕС се изправя пред пост Брекзит проблеми в икономиката, финансите и хуманитарната област и опасност от нови Брекзити в бъдеще.

До края на годината предстоят не леки преговори между ЕС и Острова за бъдещите им отношения, но е очевидно, че от мъчителния развод ще загубят и двете страни от Ламанша. След като над три години драматичната сага в сложните отношения между Брюксел и Лондон заемаше централно място в дневния ред на Съюза, сега той ще трябва да се заеме с актуалните си за следващите години приоритети. Сред тях на първо място е предложената от новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стратегия „Европейски зелен пакет“. Амбициозният бивш военен министър на Германия е твърдо решена да постави сериозно начало на процеса за превръщането на Стария континент в пространство с нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

„Решени сме да се справим с климатичните промени и да ги превърнем във възможност за ЕС. В момента ние сме лидер в това отношение и искаме да продължим да играем водеща роля. За нас това е възможност за нов тласък на икономическия растеж, свързан с много инвестиции, наука и иновации. Наясно сме, че за някои региони ще е трудно да наваксат, но те ще бъдат подпомогнати”, заяви уверено председателят на Еврокомисията. Но амбициозният план на германката да спаси хората и природата на Стария континент от продължаващото опасно замърсяване на околната среда, произтичащо от отрицателните последици на икономическото развитие и от промените в климата, не се приема еднозначно. Държавници и учени от страни членки на ЕС, особено тези с по-слаби икономики, аргументирано оспорват радикалния подход на плана „Зелена Европа“.

Мнозина авторитетни личности посочват, че не толкова CO2, който впрочем е жизнено необходим за растенията, а фините прахови частици, които се отделят в огромно количество и при изригването на вулканите, както и другите токсични замърсители, са именно главната опасност за хората и природата. Вредата от вулканичните изригвания не може да се управлява от никакви планове. Освен това дори Европа да се отърве частично от въглеродния двуокис, то ако нейните радикални мерки в тази област не се възприемат и прилагат от държавите в другите континенти на света и особено от САЩ, Китай и Русия, действията на Брюксел срещу негативните климатични промени в света до голяма степен ще се обезсмислят. И това е така, защото климатът и състоянието на околната среда в света не зависи само от Европа.

Икономическите аспекти на плана също имат и обратна страна, колкото и да ни се иска да живеем в екологично чиста „Зелена Европа“. За мощните икономически държави, като Германия например, няма да е проблем да се изразходват необходимите за екологичната стратегия на ЕС огромни средства. Същевременно ЕС ще задели за тази цел около 1 трилион евро. Но въпреки това явно за държавите от Източна Европа преминаването към нулеви емисии CO2 е непосилна задача в посочените от стратезите в Брюксел срокове. България, която е най-бедната в ЕС, задоволява 40 процента от нуждите си от електроенергия от ТЕЦ-овете. Полша също разчита главно на ТЕЦ-ове с въглища, както и Унгария. В тази ситуация с основание възниква въпросът за финансовата тежест на стратегията и произтичащите от нея социални проблеми, с които неизбежно ще се сблъскат някои страни членки в ЕС заради исканото от Брюксел радикално преустройството на енергетиката.

Дори още преди решителните стъпки за изпълнението на новия план на ЕС, България търпи щети. Страната ни, която беше енергиен център на Балканите през 70-те и 80-те години и изнасяше електроенергия за своите съседи, сега е принудена да внася ток от Турция, Гърция и Румъния, защото на доставчиците и бизнеса у нас вносното електричество е по-евтино от произвежданото от ТЕЦ Марица изток 2. Причината е в наложения от ЕС квотен данък на този енергиен комплекс. Така че не е трудно да се предвиди, че целта на ЕС до 2050 г. да се сведат до нула процентите на въглеродните емисии, ще затвори българските въглищни централи, в които работят 94 000 души. Това ще бъде не само голям икономически, но и сериозен социален проблем за страната ни, която очевидно няма да може да гарантира на тези хора други работни места в нови професии.

Напипвайки бъдещия проблем Брюксел говори за „справедлив преход“ и оказване на помощ на регионите в Европа, които са силно зависими от изкопаеми горива, при чието използване се отделя CO2. На България се обещават 2 млрд. евро субсидия за приложението на плана на ЕС за „Зелена Европа“. За да получи европейската помощ обаче, България ще трябва да отдели пари от националния си бюджет и да пренасочи средства от оперативните си програми. От държавната каса към новата цел ще трябва да потекат над 1.2 милиарда евро, а 4.5 милиарда евро могат да дойдат от заеми и частни инвестиции. Много или малко са тези милиарди за преустройство на енергетиката? Едва ли са достатъчни, за да се извърши то и за да се решат съпътстващите го социални проблеми, които със сигурност ще възникнат за работещите в сектора. Защото освен загубата на работни места ще се изправим пред рязко повишаване на цената на тока, което ще е непосилно за потребителите, голяма част от които и при сегашните цени живеят в най-голямата в сравнение с другите страни от ЕС енергийна бедност.

Явно пред България остро стои въпросът какво да се прави? Вдъхва надежда, че в петък в дебата в рамките на парламентарния контрол в Народното събрание се стигна до пълен консенсус между управляващата партия ГЕРБ и БСП за бъдещето на въглищните ни централи. Политическите сили бяха категорични, че функционирането на топлоцентралите от Маришкия басейн са гарант за енергийната ни сигурност. Решено бе НС да възложи на правителството да предприеме действия за присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“, без обаче да поема ангажименти за закриване на въглищните централи. По време на обсъжданията се наложи становището, че страната ни не е готова да се раздели с енергията, добивана от въглища, нито за бърз преход към чиста енергия, какъвто се предвижда в стратегията на Брюксел. Такъв консенсус между управляващи и опозиция е рядко явление в политическия ни живот и показва, че призивите на НИ „Единение“ за формиране на национални приоритети с участието на всички политически сили не са неизпълними.

Очевидно е, че България ще трябва не само да изразява опасения за енергетиката си, а и да отстоява пред Европейската комисия националните си интереси и да поставя условия на Брюксел във връзка със стратегията за „Зелена Европа“, както впрочем правят Полша, Чехия и някои други страни -членки. Полското правителство обяви, че няма намерение до 2050 г. да се откаже от своите топлоелектрически централи и Брюксел прие тази позиция на Варшава. Унгария обяви, че приема новата стратегия за „Зелена Европа“, но при условие, че няма да й се пречи за развитието на ядрената енергетика, което се извършва в сътрудничество с Русия. Наложително е и България също да настоява пред Брюксел за облекчения и повече средства за изпълнението на зелената стратегия на ЕС.

Много е важно също административните власти да търсят сътрудничеството, съветите и препоръките на експерти в енергетиката, а не да налагат властови решения, продиктувани от политически съображения и взети без необходимата компетентност, каквато е досегашната вредна практика при решаване на много от острите проблеми. В усилията в тази посока много полезно може да бъде съдействието на експертите от НИ „Единение“.

Новосъздалата се обстановка в ЕС около сериозния план за намаляване на вредните емисии поставя като приоритет пред нас въпроса за поетапно преминаване към екологично чисто производство на електроенергия. И именно тук е нашият голям шанс, тъй като имаме работеща АЕЦ, но и най-вече– отлична възможност да постоим с бързи темпове АЕЦ „Белене”. В това именно е чудесната перспектива за България, за нейната икономика и граждани. За да се превърне мечтата в реалност обаче, е крайно време облечените с власт да спрат да се огъват под чуждия натиск за проваляне на този важен за Отечеството и региона проект и се пристъпи към строителството му. Защото ако и сега пропилеем благоприятната възможност, то съвсем не е изключено страната ни да изпадне в много тежко положение заради „Зелената сделка“ и затъне в още по-дълбока икономическа, финансова и социална криза.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми