ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО, ОБЕДИНЕНИЕТО И ЕДИНЕНИЕТО

/ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО, ОБЕДИНЕНИЕТО И ЕДИНЕНИЕТО

Национален празник 3 мартНационалният празник 3 март е онази сбъдната мечта, за която мнозина дадоха живота си. 141 години по-късно ние не забравяме да тачим паметта им, но сякаш сме забравили значението на постигнатата свобода. Свободата да се наричаме българи, да имаме държава, памет и род.

Защото народ без държава може да съществува, но не и държава без народ. Ние българите сме живели векове под властта на чужди империи, въпреки което оцеляваме и се съхраняваме. Православието, просветата и революцията проправят трудния и кървав път към свободата, доказвайки на християнска и цивилизована Европа, че напълно я заслужаваме. Българският въпрос влиза в дневния ред на Източната криза 1875 – 1878 г., който трябва да бъде решен от меродавните Велики сили. Макар и жестоко потушено Априлското въстание получава широк международен отзвук и Александър ІІ е заставен да обяви поредната Руско – Турска война наречена най-после Освободителна за българите. Както всяка велика държава и Русия има имперски интереси на Балканите в осъществяването на геополитическия напън към Протоците с Цариград за „топлите морета“, но те съвпадат обективно и с българските национални интереси. Съпричастността на руското обществено мнение към страданията на „единоверните и съплеменни братя православни и славяни“ е главният морален и психологически подтик за похода отвъд Дунава.

Войната се решава по бойните полета на Шипка, Плевен и Шейново, но възстановяването на българската държава се чертае върху политическата карта от тайната и явната дипломация. За всеобщо огорчение на българите етническите предели взети предвид в Санстефанския предварителен договор (19 февруари 1878) са разпокъсани от Берлинския договор за мир (1 юли 1878) поради нежеланието на Великобритания и Австро-Унгария да допуснат руското проникване през Протоците към Средиземно море. Болката на българите е всеобща, както и гневът срещу „блудницата Европа“, сиреч Силите от „Европейския концерт“. Княжество България ще се превърне в двигател за осъществяване на Националния идеал: „Събирането на всички българи под обща държавна стряха!“

Борбата за национално обединение създава предпоставки за единение в решаващите събития, като Съединението на България и неговата бляскава защита през есента на 1885 г. и Освободителната война срещу Османската империя през 1912 – 1913 г. Партиите свиват своите знамена, за да се наредят всички под разветия трицвет, обърнат дръзко с червения цвят нагоре: „Святото дело завещано ни от Царя Освободител трябва да бъде завършено!“ Сега българите доказват пред смаяния свят, че не само са освобождавани, но и могат да бъдат освободители на своите братя в Македония и Одринска Тракия. Героизмът на воините обаче не е съизмерим с липсата на прозорливост в отговорните политици и България се озовава в огнения обръч на Втората балканска война през фаталното лято на 1913 г. против коалицията на останалите 5 балкански държави. Националното крушение отбелязано с договорите за мир в Букурещ и Цариград от 28 юли и 16 септември 1913 г. разпокъсва отново завещаните от Свети Стефано граници.

За да „поправи жестоката неправда“ България се намесва на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили и воюва три години по фронтовете от Поморавието и Македония, в Добруджа през Дунав до Молдова – срещу армии от множество раси и народи. Когато става дума да се постигне националното обединение, българите макар и признателни за Освобождението, ще се бият яростно и с войските на освободителите. Подвизите са велики и жертвите са големи. Българската армия изпълнява своя дълг на Балканите, но войната се решава окончателно на Западния фронт. Съюзна Германия не разполага с достатъчно човешки и материални ресурси, за да я спечели срещу останалата огромна част от света. Количеството побеждава качеството. Преди 100 години българите са сполетени от още едно злощастие в парижкото предградие Ньой, където на 27 ноември 1919 г. е наложен международен диктат, потвърждаващ господството на стратегическите над етническите граници. Дворът се отсича от къщата заради кладенеца, а гробището се отделя от селото понеже е отвъд реката.

В края на септември 1918 г. с излизането на България от войната пламва 100 годишната гражданска война, когато българи започват на пристъпи да убиват други българи в името на „светлото бъдеще“ на България. Раните са толкова дълбоки, че са обявени за нелечими. В тази война обаче не може да има победители, защото всички сме победени. Изстраданите поуки трябва да се знаят и помнят. Когато българите са били сплотени от Националния идеал, те разгромяват „вековния враг“ за три седмици и стигат на 40 км от Златния рог, а Високата порта моли за примирие и мир. В Санкт Петербург са силно изненадани от стремителните успехи на „достойните ученици“. Разбира се, не е възможно да се постигне единомислие по всичко, но по въпросите от национално значение трябва да се преодолеят противоречията и разприте в името на спасителното единение, защото никой не е по-голям от Отечеството!

Скъпи съотечественици, България е вечна, докато ни има нас. Докато децата ни бродят по това късче земя, събрало в себе си всичко, за което нашите деди „умираха без страх“!

Честита 141-ва годишнина от Освобождението, нека помним борбите за Обединението и да живее Единението, да живее България!

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-03-03T18:31:10+02:00