Красимир ДачевБизнесменът Красимир Дачев пред НИ „Единение”

Интервю на Николай Коев

За обединението се работи без пари, защото е безценно

  • Парите за болнични така или иначе са дадени, но те изтичат по разни престъпни и организирани схеми.
  • Масово не се плащат данъци, а се ругае държавата, която също трябва по-сериозно да наказва нарушителите.
  • Необходимо е обществото да се освободи от леността си.
  • НИ „Единение” е резултат на дългогодишни изследвания на български учени, най-изтъкнатите у нас, на опита, който е натрупан през годините.
  • Никога нищо добро не ни е донесло това да се делим и заставаме един срещу друг… Единението пък е стремеж да се работи в интерес на държавата и обществото, за по-добрия живот на децата ни.

– Отиде си и 2019 година. Ще я запомним с нейните предизвикателства, противоречия и очаквания. Вие сте известен бизнесмен, какво Ви донесе отминалият период? Изглежда международната конюнктура за предприемаческа дейност става все по-сложна.
– Минусите са повече във външнотърговски аспект, защото и бизнесът, който имам и управлявам – „Свилоза” и Група „Технология на металите”, е експортно ориентиран. Очевидна е рецесията в Европа и света, особено в светлината на отношенията между Китай и Индия, които в известна степен подействаха като катализатор и тази флуктуация, която се проявява на девет, десет, тринадесет години, сега бележи ускорение. Въпреки, че в момента и банките са по-подготвени и светът е по-подготвен, но се очаква например да има с 20% по-ниско производство на автомобили в Европа, а в момента ние сме и на себестойността в износа на целулоза. Всичко това едва ли се разбира от фирмите, които не са експортно ориентирани, които работят в България или в хранително-вкусовата промишленост. Така че, който прави банички, няма да му се отрази, защото хората всеки ден консумират банички. Тоест, кризата няма да бъде толкова зла, каквато беше през 2008-2009 година, но я има и се отразява, страдаме. Надявам се обаче, както и всеки предприемач, тъй като ние сме патологични оптимисти.

– Не мога да ви спестя възникналия проблем със заплащането на болничните. Позицията си, която до голяма степен се припокриваше изобщо с тази на бизнеса, вие оповестявахте нееднократно в медиите. Този въпрос още е повод за полемика, каква е същността за възникналите разногласия?
– Първо, изглежда смешно един капиталист да говори за повсеместна справедливост. Звучи дори като оксиморон. Но общо взето в бизнеса и при наличните отношения между фирмите, съществува една професионална етика. Която отсъства, когато се намесят политици или профсъюзи. И не случайно най-големият профсъюзен деятел, най-великият за 20 век и носител на Нобелова награда Лех Валенса казва, че профсъюзите трябва да имат поведение като на интелигентни бактерии. Тоест, да не убиват организма, върху който паразитират. Нашите профсъюзи това чувство го нямат, защото са наследили собственост от едно време. И за да не им се намали ентусиазма, им бяха предоставени собствености по времето на Иван Костов, които сега се дават под наем, събира се и служебно членски внос. С една дума – живеят си като царчета и дават акъл как аз да се разпореждам с моя портфейл. А те си позволяват да се месят в неща, които не разбират. Нещо повече – когато става въпрос за една очевидна несправедливост. Защото в нашите предприемачески организации е известно, че в момента, когато назначиш някого, то в тридневен срок трябва да регистрираш този договор в НОИ. Така че автоматично започваш да го осигуряваш за временна нетрудоспособност за целия срок, през който той работи при теб.

– Очевидно този въпрос има предистория.
– Така е. По време на първата криза през 2008 година с нас влязоха в контакт от държавните институции и заявиха – имаме временни затруднения, молим ви да поемете разходите, защото най-голямото финансово перо е в тези три дни, през които хората отсъстват. Тогава ние взехме родолюбива позиция, защитавайки държавата, в която живеем. И се съгласихме като временна мярка да бъде прието – да плащаме втори път нещо, което вече веднъж сме платили. Тази временна мярка продължава и до днес. Дори започва да придобива уродлива форма. И се стигна профсъюзите да казват – не три, а 15 дни трябва да плащат. Това е смешно, неприемливо. Защото ако действаме с техните болшевишки методи, явно ще се стигне до голям проблем. Но ние се стремим да не влизаме в този тон на общуване. Не могат обаче да се обсъждат такива мерки, които са рестриктивни към предприемачите и при това са законово неоправдани.

– И все пак, по какъв начин ще се върви към справедливото регулиране на проблема? Очевидно той продължава да вълнува обществото.
– Справедливият начин е НОИ да си плаща, тъй като ние внасяме парите. А в същото време, забележете, колко ревниви са лекарите, които издават този вид болнични. Те заявяват – как може така? А лесно е да се направи една елементарна справка и се види кога най-много се ползват тези болнични – в селските райони, когато се сади и събира реколтата, преди празници, след празници, т.е. известното на всички сливане на дните. Това са все ноторно известни неща. Нещо повече. Когато арестуват някой разбойник, първото нещо е да си извади болничен лист. Уволнените също незабавно си осигуряват болничен лист, та дори с вчерашна дата. Ето това става пред очите на всички, знае се от всички, прилага се и при ТЕЛК-овете. Та цели цигански родове са слепи, с порок на сърцето и пр. Това си е бизнес и, образно казано, в канала отиват милиардни фондове.

– Да разбирам ли, че изброеният „бизнес” с болничните вреди като цяло на социалната система.
– Поради тази причина водим и дискусията. Обществото трябва да разбере, защото кражбата е от всички. Вместо тези пари да отидат за по-добро здравеопазване и се насочат към тези, които наистина се нуждаят и заслужават, се краде точно от тях. Тези фондове са предназначени за хората, които страдат, имат истински проблеми. Тоест, парите така или иначе са дадени, но те изтичат по разни престъпни и организирани схеми.

– Очевидно имаме пример за разделение, което не е прецедент в дълго продължилия ни преход. Именно поради това една от целите на Сдружение „Инициатива Единение”, на което вие сте съучредител, е да се преодоляват противоречията в обществото и обедини то около общоприемливи, приоритетни цели. Видно е, че този процес не лек, но и предизвикателствата явно си заслужават усилията.
– В известна степен ние от НИ „Единение”, като че си слизаме от облаците. Но Сдружението е резултат на едни дългогодишни изследвания на български учени, най-изтъкнатите в България, на опита, който е натрупан през годините. Точно чрез него бе установено, че нищо добро не ни е донесло това разделение, което непрекъснато проявяваме между нас – на стари и млади, зелени, червени, жълти, оранжеви, леви, десни, бедни и богати. Винаги се намира някаква формула, някакво основание да се разделим. Както през 2018, когато се навършиха 100 години от началото на гражданската война, от Войнишкото въстание, когато се изправяме едни срещу други. Почват да се бият войници срещу войници, което е недопустимо, но и символично. Затова именно потърсихме и символиката в преклонението ни пред жертвите на всички режими. А целта беше да се осъзнае цялото безсмислие на всичко това и престанем да се противопоставяме.

– В този смисъл имаме добри примери и в страните от нашето държавно обкръжение.
– Точно така. Нашите комшии гърците го направиха. А те имаха много по-сериозно разделение от нас – по-тежко партизанско движение, по-тежки граждански войни. Да не говорим за Испания и други държави. Това всъщност е въпрос на цивилизационна еволюция. А ние и днес се намираме още в тази окопна война, затворени сме в безсмислени междуособици, които нищо не ни носят, освен омраза и обедняване. Но за щастие сега тази борба не е физическа, а епистоларна, морална, проявява се на лексикално равнище. Но това пак не носи никакви приноси, не успокоява обществото. Така че, вероятно, в очите на някои, хората от „Единение” изглеждаме дори като слепци и нереалисти, защото сега всеки гледа себе си. А нашият стремеж е да накараме хората да вдигнат глава и да видят този общожитейски проблем, в който наистина можем да си помогнем. Но патологичният български индивидуализъм ни пречи, а и последните избори са също илюстрация на това, срещу което се борим. И пак да повторя – никога нищо добро не ни е донесло това да се делим и заставаме един срещу друг.

– Но освен Войнишкото въстание и редица други неблагополучия в историята имаме и светли примери.
– Естествено, най-великите, величествените исторически моменти на нашата държава са тези, когато за определен период народът ни е бил обединен зад някаква идея, зад някакъв символ. Нищо не ни пречи това да стане и днес част от ежедневието ни. Тогава ще живеем много по-леко. Но не е лесно да намерим езика, с който да говорим за единението. Както аз, така и моите колеги от Сдружението се стремим да доведем до знанието на хората необходимостта да бъдем по-обединени. Нищо не ни коства. Това не струва пари. Нали знаете, че най-скъпите неща нямат цена. Затова ние не искаме от никой пари, не искаме никаква политическа окраска и оценка. Но, забележете, понеже обществото ни е твърде политизирано, никой не ни вярва, че нямаме някакви тайни и далече отиващи политически мераци и стремежи. При това в „Единение” сме се събрали зрели хора, за които е дори смешно тепърва да имат някакви политически амбиции. Просто искаме да споделим нашия позитивен, но и негативен опит от разделението. Точно поради това кръстихме Сдружението „Единение”.

– Добре известно е, че НИ „Единение” е доста продуктивна в използването на високата експертиза на свои членове и привърженици при изработването на анализи и програми за развитието ни в отделните направления на обществения, икономическия и духовен живот. Целта е да се предизвика дебат и тези признати и стойностни документи да бъдат използвани ефективно, независимо от политическата конюнктура. Та намират ли чуваемост идеите и програмите на НИ „Единение”?
– Много хора се опитаха да плагиатстват, взимайки наготово нашата „продукция”. Няма нищо лошо, не сме ревниви. Все пак целта ни е заложените идеи и концепции да станат част от мисленето. Но към тях трябва да се подходи задълбочено и се превърнат в убеждение, а не възприемането им да бъде повърхностно.

– В началото на интервюто споменахте, че предприемачите са патологични оптимисти. Ще пренесете ли този оптимизъм и в Новата година? Имате ли основание за това?
– Виждам, че държавата се развива като цяло устойчиво. Но не е възможно за няколко години да настъпи тотална трансформация, която други са извършили с натрупвания от стотици години. Нека не забравяме, че не толкова отдавна България беше спряла да обслужва външния си дълг, бяхме изключени от света, никой не ни даваше и една стотинка. Помните ли, че доларът бе три хиляди лева. А сега искаме за неголям период да се превърнем в Швейцария. Е, няма да стане. Просто има нужда от натрупвания. Погледнете само колко автомобили има. Кой е предвиждал, че ще станат такива и пътищата. Това обаче не се вижда от хората. Масово не се плащат данъци и се ругае държавата. Но и тя, държавата, трябва много по-сериозно да наказва нарушителите. От друга страна и обществото трябва да бъде по-активно и се освободи от леността си. Така че единението е част и от този стремеж да се мисли и работи в името на нещо, в името на държавата, в интерес на по-добрия живот на децата ни.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми