Задава ли се медийна анархия? Какво се прикрива?

/Задава ли се медийна анархия? Какво се прикрива?

ИВАН ГАРЕЛОВ

Иван ГареловТака наречените „главанаци“ не се предават. Изглежда ни мислят за идиоти, защото се опитват да отклонят вниманието от скандала с БНР по фалшиви следи, да прикриват истинските виновници, да приключат скандала и да подготвят нов удар.

Не случайно генералният директор на БНР – Светослав Костов – заяви без притеснение: „Опитваме се да излезем от дефицита, в който е изпратено БНР по някаква причина с незаложени средства от миналата година. Мисля, че на този етап това са по-важните неща“.

Не случайно набързо бяха намерени изкупителните жертви в лицето на двама от директорите, които не биха могли сами да вземат скандалните решения. Не е ли ясно, че им го е наредил някой над тях. А на този „някой над тях“ някой друг му е оказал натиск. И този „някой друг“ е от средите на властта и е избрал за назначение това ръководство. Лош избор, защото на това ръководство трябва да му е ясно, че наистина е „главанащина“ да предизвикваш напрежение и вълнения в националната медия по предизборно време. Това е лошото на послушните пионки — стараят се, но когато се престараят, правят грешки и предизвикват катастрофа. Тогава стават „главанаци“.

Не случайно вниманието се насочва единствено по скандалното спиране на програма „Хоризонт“ за пет часа. Но спирането на програмата не е първопричина за скандала, а лишаването от ефир на Силвия Великова. А и около това спиране не всичко е чисто. Нещо се прикрива. Още вечерта, когато се намеси премиерът, някои агенции съобщиха, че утре програмата може да бъде спряна, защото другите водещи отказвали да водят в тези часове вместо Силвия. А ето, че на сутринта всички са изненадани.

Не знам дали премиерът Борисов е знаел за решението Великова да бъде свалена от ефира на БНР. Вероятно не е знаел. Но той би могъл да научи кой е взел това решение. Не знам и дали Силвия Великова се гордее с начина, по който бе възстановена. Но със сигурност осъзнава, че нейната лична драма разкрива възможност да бъде поставен на общественото внимание генералният въпрос за мястото и ролята на обществените медии. Стига журналистите от всички медии да проявят такава солидарност, каквато проявиха журналистите от националното радио.

Сега е времето, защото причинителите на този скандал се готвят да продължат атаката срещу „своеволните“ журналисти, които си позволяват да критикуват властта, като я прикриват, като борба с „фалшивите новини“. Говори се за нов закон, който трябвало да сложи край на персоналните нападки срещу известните хора. За консултанти били извикани министъра на вътрешните работи, шефа на ДАНС и кой знае кой още от „специалистите“ по правата на личността. Като че ли се готви нов ЗЗД (Закон за защита на държавата, б.р.). За да бъде този закон легитимиран като грижа за финансовото състояние на обществените медии, предлага се обединяване на БНТ и БНР под една административна шапка както едно време, когато имахме Комитет за телевизия и радио (КТР). Така Емил Кошлуков ще стане шеф и на двете институции. По този начин щяла да бъде съкратена администрацията и да се спестят средства. Изглежда винаги, когато трябва се пробута някоя глупава идея, се прилага този счетоводителски подход за мними икономии. Само че както добре си спомняме по времето на КТР, администрацията не бе намалена, а точно обратното – нарасна с цяло звено от началници и обслужващ ги персонал. В действителност става дума за рационализиране на политическия контрол.

Както се вижда, работата е напреднала. Какво пък? Този шанс не бива да се изпуска и да бъде поставен въпросът за преразглеждане на законовата база за обществените медии. Просто обществото трябва да наложи обсъждането да не бъде само с участието на мними „експерти“ и властови фактори. Своето мнение трябва да изложат авторитетни медийни специалисти и журналисти. Трябва да бъде наложен дневен ред на дебата, който да се занимае със следните въпроси:

  • Нов Закон за радиото и телевизията, хармонизиран с европейското законодателство за структурирането на финансовата и програмната политика, който да актуализира обществените цели на двете институции;
  • Да бъде регламентиран независим бюджет по подобие и аналог с бюджета на Съдебната власт;
  • Да предложи нов начин за формиране на СЕМ с участието на авторитетни представители на обществеността и с ограничаване на партийните квоти;
  • Да бъде премахнат задължителния процент външни продукции за БНТ, който е главният канал за изтичане на финансовите средства;
  • След като бюджетът е ограничен, да се премахне и ограничението за реклами;

При бездействие на властта, президентът да свика Консултативен съвет за национална сигурност, който да разгледа тази тема.

Остава да очакваме отговорните фактори да осъзнаят, че имат последен шанс да прекратят агонията в обществените медии и в медийния регулатор, преди задаващата се медийна анархия да погълне и медиите, и регулатора и самите тях.

Коментарът на Иван Гарелов препечатваме от вестник „Труд”, където известният журналист има своя рубрика.
Заглавието е на сайта на Национална инициатива „Единение”.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-09-25T09:28:59+02:00