статуя Николай Коев

И този февруари отива в историята. Към онзи оттекъл се период към миналото, който няма да ни навява приятни спомени, а зареди с усещане за тревожност и непредсказуемост. Събитията препускаха едно през друго с един обединителен знак – отрицателно въздействие върху и без друго тежкия живот на обикновения българин. Лакираните и парфюмирани, но и агресивни върху сетивата на гражданството новини, често отпращаха мислите в противоположни посоки. Логично се даваше гласност на успокоителни послания за разум и по-голямо спокойствие в разразилата се световна истерия с коронавируса, предлагаха се утвърдени клишета за полицейски акции, размахваха се втрещяващи суми за пускане под гаранция, отново не се задейства пълноценно ТОЛ системата, навираха носовете на хората във вонята на италианските боклуци и им обещаваха вода, много вода, ледена и топла, дори голяма чаша… СТУДЕНА ВОДА.

С живителната иначе течност принизеното до електорат и топящо се население трябва да преглътне без право на избор поредната сътворена горчилка от мускулести жонгльори върху европейски трапец под Атлантически купол. А именно – очакваният ръбест хап с борсовите цени на електричеството, новите и по европейски екосъобразни данъци за автомобилите при в пъти по-ниските ни заплати и пенсии, неоправдано овластените да разполагат с живота на хората частни съдебни изпълнители и фирми за вземания от длъжници, подличко растящите все нагоре цени, но никога надолу през изминалите 30 години на това чудо невиждано, определяно оптимистично като „преход”. Да не говорим за готвения кинжален удар в средносрочна перспектива по вече пърпорещата на първа скорост енергетика с изискванията на европейската т.н. „Зелена сделка”, за послушното следване на чуждестранни ментори от родните депутати, които са склонни да нанесат мощен ритник за родните производители с евентуалното ни присъединяване към СЕТА /Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС/, което си е чиста проба параван за нахлуването на отвъдокеански изделия с извънконкурентна стойност.

На всичко отгоре продължихме да се бием в гърдите със стабилност и оценки на европейски чиновници, заблудени едва ли поради грешка на български статистици с фризирани данни за БВП. После пък като „процъфтяваща” държава сигурно ще се чудим защо ни ограничават европейските средства в отделните сектори. Ами защото сме сред първенците в Общността. Дали?

Твърде дълъг би бил този списък с наболели въпроси с трудни и нееднозначни отговори. Но нека, все пак, раздвижим магистрално асфалтираното си съзнание и ги зададем. А ако има кой да помисли върху тях, добре. Няма ли отговори, пак добре. Това е поне още един повод за размисъл.

Ето някои от натрапващите се въпроси:
– Какво означава експериментално горене на отпадъци? С какъв обем боклук може да се „експериментира” и не са ли прибавени по някоя и друга нула към заложените първоначално параметри?
– Вярно ли е, че между 300 и 500 хиляди съотечественици страдат от воден недоимък?
– Ще има ли удар по бюджета на българите с въвеждането на борсовите цени на електроенергията? Не поставихме ли рекорд по продължителност на процедурата и непрестанно „съгласуване” за започване на изграждането на АЕЦ „Белене”?
– Има ли обслужване на частни интереси с въвеждането на ТОЛ системата за автобусните и тежкотоварните превози?
– Как оценяват съотечествениците ни много активните действия на Прокуратурата в последно време? Защо възниква напрежение между Прокуратурата и Висшия адвокатски съвет?
– Имало ли е политически натиск срещу Националния статистически институт с цел да регистрираме добър БВП от 3,5% ?
– Близо ли сме до национален консенсус за влизането ни в „еврозоната”? Преценени ли са всички ползи и рискове от въвеждането на еврото у нас?
– Положителната реакция на българското общество от забраняването и непровеждането на т.н. „Луков марш” дава ли повод за очаквания, че властите и занапред ще бъдат категорично непримирими към подобни фашизоидни прояви?
– Могат ли българските граждани на основата на прокламираните положителни оценки за икономическото ни развитие да очакват чувствително намаляване на данъчната тежест и сериозни социални придобивки за младите семейства, стимулирането на раждаемостта, гарантиране на общодостъпно и качествено здравеопазване, включително и рязко повишаване на най-ниските ни пенсии в ЕС?
– Защо получаваме най-малко пари от ЕС за наука и образование?
– Спазват ли чуждестранните инвеститори родното трудово законодателство, особено в областта на болничните и майчинството? Трябва ли те да имат еднаква отговорност и подход към този важен сектор от социалната защита, каквито проявяват наши съвестни работодатели?
– Защо новата вълна от съсредоточените в Турция бежанци търсят спасение в Централна Европа през Гърция, а нашата граница остава предимно спокойна? Дали този факт е резултат от правителствената политика, или има и други причини?

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми