COVID-19 ваксинаНад 80 фармацевтични гиганти в десетки страни започнаха още през януари да работят за създаване на ваксина срещу заразата с COVID-19, която вече се е разпространила глобално в над 120 държави. Повече от ясно е, че колкото по-бързо се постигне успех в нова направление, толкова по-голям е шансът на човечеството да се бори по-успешно с пандемията и се ограничат пораженията върху здравето на хората и щетите в социалната, икономическата област и всички най-важни сектори на живота.

Преди дни ЕС оглави важна инициатива за поемане на ангажимент в световен мащаб чрез мобилизирането на 7,5 милиарда евро за глобални ответни действия срещу COVID-19. Заедно със СЗО и други партньори, континенталната организация бе домакин на международна видео конференция за привличане на 7,5 милиарда евро под формата на начално финансиране, за да се даде старт на глобално сътрудничество в областта на научните изследвания.

„Истината е, че трябва да се научим да живеем с вируса, докато успеем да развием ваксина. Затова трябва да обединим усилия, да отворим портфейлите и умовете си, за да дадем тласък по работата за ваксината, диагностиката и лечението на коронавируса. Трябва да се научим да ги развиваме, произвеждаме и разгръщаме във всяко едно кътче на света. И трябва да гарантираме, че те ще са налични и достъпни за всеки“, подчерта председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

Събраните средства ще бъдат разпределени в три направления: диагностика, лечение и ваксини. Пандемията от COVID-19 е глобално предизвикателство и изисква глобален отговор. Инициативата на ЕС е следствие от ангажимента, поет от лидерите на ЕС на неотдавнашните срещи на Г-20 и Г-7. Германия и Франция обещаха по половин милиард евро, а Норвегия, която не е член на ЕС, но участва в редица инициативи на Евросъюза, отдели 1 млрд. долара. България също се включи в общите усилия според възможностите си с вноска от 100 000 евро. Успоредно с това ЕС вече е поел ангажимент за над 380 милиона евро за мерки в областта на научните изследвания и иновациите за разработване на ваксини, нови лечения, диагностични тестове и медицински системи за предотвратяване на разпространението на вируса.

Българските учени още в началото на епидемията се включиха в усилията за разработване на българска ваксина срещу COVID-19, като по този проект се работи в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН. Доц. д-р Пенка Петрова, директор на института, неотдавна съобщи, че дейността за разработване на българска ваксина е частично финансирана от Института „Пастьор“ в Париж, тъй като нашият институт е член на неговите институтски мрежи. Разчита се също и на възможността за пренасочване на средства от оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Доцент Петрова обясни, че финансирането от тази европейска програма е в рамките на по-голям проект, който се изпълнява от четири института на академията в направлението „Биомедицина и качество на живот“.

Добре би било българските учени да получат и средства от милиардите евро, които ЕС мобилизира за глобални ответни действия във връзка с COVID-19. По този начин безспорно ще се повиши капацитетът в проучванията и практическата дейност на нашите специалисти, което ще бъде принос не само в национален, но и по широк мащаб за успешното противодействие на заразата.

Както и по много свързани с пандемията оценки и прогнози, учените не са на едно мнение за сроковете, в които светът ще може да разполага с ваксина срещу глобалния здравен проблем. Предположенията варират от една до две години. На този етап това е главният въпрос, но когато и където и да бъде създадена тази първа ваксина, ще възникне не по-малко важната дилема, кога и как всяка държава ще може да има достъп до спасението.

Необходимо е да припомним, че не е изключено проявеният още от началото на пандемията национален егоизъм от някои държави в подхода към решаването на свързаните с пандемията проблеми да се задейства и в случая с ваксините. Ето защо е необходимо събирането на милиарди евро за борбата срещу пандемията да се съчетае с регламентиране на правилното използване на тези огромни средства в интерес на всички нуждаещи се. Именно тогава ще имаме истинска международна солидарност срещу общата опасност, която да изключва деленето на богати и бедни, развити и неразвити, влиятелни и по-малко влиятелни в международния живот държави.

За да не остане България само зрител на този процес, особено важна е ролята на българската политика в международен план, на дипломацията ни, както и на всички други представители на страната в континенталните и световни организации. Този положителен лобизъм би могъл да изиграе важна роля за утвърждаването на самочувствието и образа на нашата държава, която макар и със скромен финансов принос в сегашната кампания на ЕС, на този етап дава добър пример за успешно противодействие на заразата.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми