сирийски мигрантиЛюбомир Михайлов

Окуражените от Анкара хиляди сирийски мигранти да търсят път към Европа през Гърция съживиха неприятния спомен от 2015-2016 година. Сега експлоатираният повод за отварянето на турската граница бяха драматичните събития в Сирия, където в конфликта между сирийската армия и бунтовниците, и джихадистите в граничещата с Турция провинция Идлиб неотдавна загинаха 33 военни от турския военен контингент. И ако преди пет години изненаданата и неподготвена либерална Европа допусна нашествието на над милион бежанци, то сега Старата дама вече има печалния опит от този експеримент и демонстрира определено по-голяма решителност да пази границите си и своите и без друго напрегнати социални системи. Не може да се очаква дори канцлерът Ангела Меркел да разтвори приветливо ръце и приветства иноземците в Германия, да се прегръща с тях и призовава своите колеги от останалата част на континента да приемат прокудените от войните и нищетата хора.

Обективността обаче налага да признаем, че независимо от демонстрацията на по-голяма твърдост към мигрантите, Европа все пак не демонстрира политическа и съюзническа кондиция. Натрупаните нови и стари проблеми в страните от общността, промяната в управленския елит и запазващите се прояви на национален егоизъм, а защо не и сътресенията след Брекзит, създават впечатление за недобра подготвеност и адекватност за нова мигрантска вълна от Близкия изток и Африка. Оказа се, че пет години след тези разтърсващи Стара Европа събития и породените от тях политически, икономически и социални проблеми, Брюксел не е адекватно подготвен за предполагаеми нови вълни мигранти от Близкия изток и от Африка. Очевидно бюрократите в Евросъюза слабо разбират, че започналото преселение на хора от други континенти трудно ще спре. И докато европейският политически елит умуваше и спореше за квотите за бежанците, които всяка страна от ЕС трябва да приеме, мигрантите продължаваха да се подготвят и прииждат с различна интензивност към граничните за ЕС страни.

Естествено в основата на европейската неефикасност стои липсата на солидарност и видимо нарастващия в ЕС егоизъм на отделни страни-членки при решаването на мигрантския и на други сложни проблеми на ЕС. Това доведе до практическо отсъствие на обща стратегия за всестранно подпомагане на граничните за Евросъюза държави – Италия, Гърция, Кипър и България. Няма всеобхватен план за граничния контрол на ЕС, както и за хуманитарните аспекти на проблема с мигрантите, добрали се вече до Европа. Това пролича и от импровизацията в действията на Брюксел в защита на усилията на Атина за възпиране на мигрантите. По време на свързаната с изострящия се проблем блиц визита в Гърция на председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, на попадналата във фокуса на мигрантски натиск страна бяха обещани 700 милиона евро финансова помощ и подсилване на граничната й охрана със сили на ФРОНТЕКС. Двамата евролидери обаче и дума не обелиха за крутите мерки на гръцките граничари, включително за използването на сълзотворен газ за възпиране на мигрантите. Вероятно и за в бъдеще ще е така, защото в Брюксел вече са решили, че в ЕС има достатъчно пришълци. Започна и промяна в подхода към Турция, отношенията с която от години са напрегнати по различни причини, включително и заради мигрантския проблем.

„Признавам, че Турция е в трудно положение заради бежанците. Но това, което виждаме сега, не може да бъде отговор или решение“, заяви на пресконференция Урсула фон дер Лайен, коментирайки решението на президента Ердоган да отвори границата по посока на гръцката страна за емигранти, в нарушение на споразумението с ЕС те да бъдат задържани на турска територия. Тя напомни на Анкара за това споразумение, като допусна, че то може да се предоговори с диалог. Дали пък това не означава, че Брюксел е готов да заплати за своето спокойствие?

Нека припомним, че през 2016 г. Турция пое задължението да затвори своите граници с ЕС за бежанци в замяна на негова помощ от 6 милиарда евро, но само част от тези средства са получени от Анкара. Така че явно е необходимо Брюксел да търси решение на проблемите с Турция, а не само да й отправя обвинения, че шантажира Европа. Ако това не се случи, не само Гърция и другите гранични за ЕС държави, сред които и България, ще имат проблеми с мигрантите. А нека не забравяме, че на територията на Турция те са 3,5 милиона и мнозина от тях имат за цел да се преселят в богатите страни в ЕС.

След трагичния инцидент, предизвикал смъртта на 33 турски военни в провинция Идлиб, Русия и Турция спешно се разбраха за прекратяване на огъня между воюващите в размирната провинция сили на Сирия и бунтовниците и установилите се там джихадисти. Именно този инцидент отключи гнева на турския президент Ердоган, който реши да пусне към гръцката граница желаещите да влязат в Европа бежанци. Заради взривоопасната обстановка в Сирия, откъдето към Турция могат да побягнат още хиляди нови мигранти, в Брюксел трябва да помислят сериозно и за по-активно участие на ЕС в усилията за погасяване на конфликта. И не само по отношение на Сирия, а въобще за по-голямо ангажиране към политиките за стабилизиране на Близкия изток, от което другите силни играчи в региона и извън него, които преследват свои интереси, не са така заинтересовани.

При това нека не забравяме, че поради ескалацията на насилието и кръвопролитията в региона, все повече изстрадали хора, но и не само, търсят спасение и нормален живот в Европа, но това е за сметка на сигурността и благополучието, което европейците са създали със своя труд за себе си и не желаят да поделят с пришълци. Ето защо на този етап балансът на интересите в деликатната област е проблематичен, но вероятно и възможен с ангажирането и на по-отдалечените и влиятелни „странични наблюдатели”.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми