Урсула фон дер ЛайенНиколай Коев

Дългоочакваната Загребска среща на лидерите на ЕС и техните колеги от Западните Балкани се състоя, но чрез видеоконферентна връзка. Приет бе общ документ в духа на европейската чиновническа фразеология, без конкретни ангажименти и срокове за ново членство, но с решение за финансова помощ на страните от нашия регион за справяне с последиците от пандемията с коронавируса. Според очакванията голямата чаша със студена вода изпиха Северна Македония и Албания, които таяха плахи надежди за конкретна покана в Евросъюза, макар че влиятелни държави от Съдружието многократно подсказаха, че разширяването не е на дневен ред.

Този подход на европейските шефове ясно говори, че в създалата се обстановка присъединяването на нови страни към „европейското семейство” е по-отдалечена перспектива, която може да придобие по-ясни очертания едва след разрешаването на наболелите проблеми на организацията в един динамично променящ се свят на все по-сложни предизвикателства. Но верни на своя прагматичен подход, менторите от ЕС отвързаха кесията и насочиха към Западните Балкани пакет от 3,3 милиарда евро за справяне с последиците от коронавирусната пандемия и укрепването на здравните им системи. Но това не е всичко, както биха казали в една от плоските телевизионни реклами. Още 1,7 млрд. от единната европейска валута бяха предвидени за подобни цели от Европейската инвестиционна банка.

Като цяло с това се изчерпва конкретиката в приетата обща декларация. Иначе добре платените служители на европейските ръководители бяха надминали себе си в административното творчество. От документа лъха силно на COVID-19, което убедително подсказва, че континентът ни живее все още в сянката на пандемията. Бленуваните от Скопие и Тирана думи като „присъединяване” и „разширяване” липсват, но затова имаме многозначителни послания от рода на „ангажираност”, „добросъседски отношения” и „приобщаващи и задължителни решения”. И все пак утехата за скърбящите кандидати за членство в „клуба на богатите” се разплиска с невероятно оригиналното съждение, че „Европейският съюз потвърждава европейската перспектива за Западните Балкани”. А това, все пак, прилича на онази приказка за тъжното момче, на което за пореден път му купуват колело, ама „друг път”.

Повече от ясно е, че виртуалната Загребска среща на европейските лидери за Западните Балкани не донесе очаквания резултат, но и потвърди, че влиятелните и икономически силни държави в ЕС налагат безпроблемно своите становища за сегашния и бъден ден на Обединението. За наша милост обаче, този форум бе много полезен. Той свали окончателно маските от лицата на множество скопски политици, присъдружните им т.нар. историци и маса обслужващ персонал. С което старата и устойчива зараза на екстремния македонизъм на антибългарска основа проникна за кой ли път в тъканта на близките до сърцата ни кръвни братя край Вардар. И нека не ни заблуждават, че изречените думи срещу нас и истинската история, пък и отстъплението дори от пропуснатата бледа светлина на разума неотдавна, е единствено функция на предизборната борба. Тази песен многократно сме я слушали и е много, ама много ретро.

Но, както се казва, големият брат прощава на малката си и изживяваща твърде дълго своя пубертет по-малка сестра, която откъснала се от семейството, иска да грабне свидна част от бащиното имане. Но и пределът на търпението не е безкраен. Така че време е, макар и в период на избори, отговорните в Скопие да проумеят, че в крайна сметка истината винаги пречиства душите и излиза наяве. А и не е толкова страшно да се опреш на нея с честен и отговорен поглед към миналото. Още повече, че в днешните реалности имаме толкова много важни и полезни неща за правене. Задължително с взаимна ОБИЧ и ЗАЕДНО!

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми