акад. Юлиян РевалскиБългарската академия на науките разработва Национална стратегия за изкуствения интелект, съобщи председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски. Дейността в това направление е в рамката на Единния център за върхови постижения в България с хоризонт до 2030 г., която очертава основните елементи за един такъв документ, съобщи академикът. Стратегията бе внесена в Министерския съвет, където получи одобрение.

При изготвянето на документа екипът се е съобразил с няколко ключови елемента. Първият е европейските приоритети и директиви. Второ, да се очертаят целите и задачите за това, което трябва да се направи у нас в краткосрочен план, свързано с науката, образованието, иновациите и технологиите и цифровизацията на икономиката, казва академик Ревалски. Според него на трето място се е наложило да се търсят и специфичните български приоритети. „Идеята е да се обединят усилията на учените, вместо да се създават отделни малки центрове, които сами по себе си няма да имат капацитета да постигнат съществени пробиви в изкуствения интелект. Важно е да използваме и потенциала на колегите от чужбина“, се казва в интервюто пред в. „Монитор”.

Основната цел на въвеждането на изкуствения интелект е да се издигне конкурентоспособността на икономиката и да се повиши качеството на живота на гражданите. Учените смятат, че освен научните и научноприложните изследвания има два сектора на приложения, които трябва да се развиват приоритетно на национално ниво – интелигентното селско стопанство и качественото здравеопазване, основано на изкуствен интелект.

Изкуственият интелект представлява системи, които се самообучават и на определен етап вземат решение сами, затова има и важни правни и етични аспекти, които трябва да се имат предвид. Следващият месец ще бъдем готови и ще започнем обсъждания на стратегията с Министерския съвет и ресорното Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съобщи акад. Ревалски. Той разясни какво ще се случва в образованието и здравеопазването, където приложението на изкуствения интелект ще подобри различните дейности.

Спирайки се на различните научни проекти във връзка с борбата с COVID-19, от които на първо място разработката на ваксина, председателят на БАН поздрави колегите от академията, които са реагирали доброволно и самоинициативно, за да подпомогнат държавата в справянето с кризата.

Независимо от особената обстановка във връзка с пандемията, държавата до този момент продължава подкрепата си за учените – Министерският съвет отпусна около 8 млн. лева за докторантите, за програмата „Петър Берон и НИЕ”, за фонда за „Научни изследвания” и се очаква фондът да получи още средства. Важно е обаче и по-дългосрочното финансиране на науката при определянето на бюджета за следващата 2021 г.

Много са проблемите в обществото и държавата, за чието разрешение българските учени могат да допринесат. Въпреки недостатъчното държавно финансиране, липсата на цялостна и последователно провеждана държавна стратегия за развитие на науката и изтичането на кадри поради ниското заплащане на труда на учените, ръководството на БАН полага похвални усилия за запазване и развитие на научния потенциал на нацията. Доказателство за това е и актуалният проект за Национална стратегия за изкуствения интелект.

Крайно време е държавата и политиците, както многократно призовава НИ „Единение”, да обърнат сериозно внимание на нуждите на учените и научните институти, защото отпусканите средства съвсем не са достатъчни. Така че единствено с нормално финансиране и актуалният и значим за страната проект на БАН за създаване на Единен център за върхови постижения ще може да бъде успешно реализиран в неговата цялост.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми