Единение – защо?

/Единение – защо?

Ако тръгнем да търсим причините за българското разединение, трябва да се взрем в най-новата и по-стара история. А там примерите са различни. Има от всичко по много и то не винаги обслужва старанието да бъде изведена една що-годе общовалидна теза за народопсихологията ни. Формулирането й обаче едва ли ще ни помогне в ориентацията към днешните остри политически и обществени драми. Които, независимо от свързаността си с минали събития, пристрастия и главно с предразсъдъци, изумяват със своята трайност и учудваща… нерационалност. Та именно този повтарящ се феномен с елементи на общонароден мазохизъм ни вкарва циклично в един порочен кръг на постоянно изоставане. В него има режисиран и купен изборен ентусиазъм с последващо традиционно разочарование, експерименти по системата „проба-грешка” и изреждащи се на държавната ясла политически омайници и подставени оптимисти.

Резултатът от този безрезултатен като цяло експеримент с разединеното ни общество е известен. Не че всеки от властта не понаправи нещо с държавната, пък и с чуждата пара, а и за своя сметка, но накрая си останахме пак твърдо приковани на последното място в Евросъюза. При това ако продължаваме по отработената схема „сега ние и компания, после те и компания”, изгледите за сериозна промяна са само хипотетични. И ще продължим да съществуваме в посредственост, с драстични социални разлики, без перспектива и най-важното – с ускоряващ се процес за стопяване на нацията. Но и със запазващо се противопоставяне на българи срещу българи, което, както категорично показва опитът от злополучния ни и нескончаем преход, със сигурност няма да ни изведе от състоянието на застой.

При създалата се кризисна ситуация съвсем закономерно възниква въпросът за спасяването на страната от по-нататъшно изоставане и затъването й в подвижните пясъци на размирното ни време. Верни на своя властови инстинкт политическите централи, особено в предизборни периоди, представят свои програми, които хората възприемат като обещания срещу „правилен избор” пред урните. В тях традиционно има и добри цели и намерения, някои рационални и навременни, но и задължително засягащи болната тема с доходите и като цяло социалната политика. По-късно, вече на власт, обещавалите ги хваща амнезия и се отдават на ревизия на изреченото преди с революционен плам в очите. По правило се оправдават с променящите се условия, задължително със своите предшественици, но и твърде често артикулират публично поизтърканата фраза за „новите предизвикателства на времето”. За катастрофално големия процент мизерстващи българи обаче, времето е спряло. Тяхното голямо предизвикателство е единствено борбата за оцеляване. А всичко това поражда обезверяване, но и завист, озлобление и в крайна сметка се стимулира процесът за класово разделение и пагубно разединение на нацията.

Може би изреченото досега ще прозвучи пресилено, дори апокалиптично. Това, все пак, е въпрос на гледна точка и най вече – от позицията на субекта, изразяващ своята „гледна точка”. Но не е ли по-добре да отправим със загриженост поглед към реалните и болни проблеми за обществото, отколкото да се отдаваме на наблюдение и констатации. Национална инициатива „Единение” отдавна се е разделила само с регистрирането на проблемите. Тя е съсредоточила усилията си към предлагането на конкретни решения и то от хора, които със знанията си и практическия си опит могат да помогнат на политиците, а оттам и на обществото, за формулирането на ясни цели и приоритети за излизането ни от състоянието на криза.

В случая е важно да подчертаем, че инициаторите и експертите на Сдружението, които отдавна са получили пълно признание за своята дейност у нас и зад граница, не търсят каквито и да е облаги за своята народополезна дейност. А най-малкото – политически. Те са в състояние, обаче, да бъдат полезни и безкористни съветници в отделните направления на своята специализация, да предлагат идеи и концепции от позицията на задълбочения анализ и то на основата на огромен масив от знания, да работят като своеобразен мозъчен тръст, на който политиците могат да се опрат в своите усилия за справянето с конкретни проблеми.

Не веднъж Национална инициатива „Единение” е призовавала за активен и продуктивен диалог между политическите субекти в Отечеството. Този подход хармонира изцяло с основната идея на Сдружението, т.е. да се постигне единство и концентрира обществената енергия към осъществяването на няколко най-значими и неотложни национални цели. Ето защо, в поредица от свои публични изяви, включително и с активното си присъствие в средствата за масово осведомяване, инициаторът на НИ „Единение” акад. Стефан Воденичаров пледира за организирането на разговор между българските политици за ясно формулиране на приоритетите ни и заявяване на готовност за активни съвместни действия за осъществяването им като представители на обществото с дълг и отговорност пред България.

В няколкогодишната си дейност НИ „Единение” остана вярна и последователна в отстояването на своите концепции и цели за развитието на страната. Организацията не бе подвластна на политическата конюнктура. Нейната цел бе да помага със знания и опит, да предлага обективен анализ и оттам да формулира решения. Дали е била чута от приемащите важните стъпки за общото ни бъдеще? Дали експертният или политически оцветен подход ще вземат връх? Дали разумът и знанието ще победи нерационалните емоции? Всичко това ще стане известно скоро! Засега е пределно ясно обаче, че Национална инициатива „Единение” трупа сериозна популярност в страната. Срещите-дискусии на нейните инициатори и активисти с обществеността в отделните общини привличат много симпатизанти. А това е сигурен знак за правилността на избрания път, който ще изведе всички нас заедно към по-добро бъдеще.

НК

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-08-13T11:44:15+02:00