митинг30-те години от началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика и състоянието на държавата и нацията в момента, както и датата 10 ноември 1989 г., отново бяха отбелязани с различни интерпретации. И това е естествено за нашето общество, което тогава получи възможността и правото да изразява безпроблемно мнения, различни от това, което казва властта, да се развива без опека и с директиви, а в съответствие с принципите на свободата и конкуренцията.

Едно от най-важните постижения на прехода, което е с положителен знак за мнозинството български граждани, бе че след 10 ноември България направи правилния геостратегически избор. Страната ни се приобщи към ЕС и НАТО, което бе прагматичен и неизбежен ход в сегашната историческа обстановка. И не само това. От една страна, България си гарантира сигурност, но от друга – добра перспектива за стопанско, но и всестранно развитие като член на европейското съдружие.

Сакралната дата 10 ноември предизвика големи надежди и откри възможности за напредък и благополучие на България и на българските граждани, които обаче за съжаление и досега не сме в състояние да използваме пълноценно. Именно заради това вече три десетилетия България се люшка между надеждата и реалностите, като негативите все повече убиват въжделенията за по-добро бъдеще и предизвикват разочарование.

Залогът на демокрацията и пазарната икономика, които са доказана система за успеха на повечето развити страни, при нас не доведоха до очаквания бърз напредък и благосъстояние за мнозинството българи. Защото демокрацията и пазарната икономика са предпоставка за това, а не гаранция. От решаващо значение е как те ще се прилагат на практика. Заради грешните ни подходи в приложението на промените, „побългаряването“ на демокрацията и пазарната икономика и администрирането на властта в тези условия платихме, но и продължаваме да плащаме твърде висока, дори болезнена цена. Икономическият и социалният натиск върху нацията в годините на прехода се оказаха твърде тежко бреме, дори непосилно за повечето българи.

Една от първите грешки бе, че вместо да надграждаме върху някои безспорни постижения в икономическата и социалната област в годините на социализма, поехме по пътя на пълното отрицание и разрушението. Това се случи по политически и идеологически причини и не на последно място поради стремежа на новопоявилите се политически сили и конюнктурни играчи трайно да се наместят на върха на държавата и обществото и да ползват големите облаги от това. Започна копиране на чужди и неприложими за страната ни модели и пълно пренебрегване на българските традиции и положителния опит в икономиката, селското стопанство, социалната област, образованието, науката и здравеопазването. Демокрацията и свободата бяха използвани умело от новосъздадената политическа класа и висшите чиновници в администрацията, които се поставиха в услуга на икономическите групировки, олигарсите и външни сили, които само на думи са заинтересовани от напредъка на България, а всъщност гледат главно на държавата ни като на обект на геостратегическите си игри и пазарните си интереси. Така за повече от четвърт век постепенно родината ни се превърна от средно развита европейска държава в най-бедната страна в ЕС с катастрофална демографска криза, която се стопи от почти девет милиона души население до малко под седем милиона, и постави под въпрос бъдещото съществуване на нацията.

Особено тежки са пораженията в социалната област. Мнозинството български граждани в момента са на ръба на мизерията и не са в състояние да се справят с ежедневните си житейски разходи. Същевременно широко се разтвори ножицата между малкото имащи и много нуждаещи се, което убива идеята за социална държава и генерира недоволство и напрежение в обществото.

Корупцията по всички етажи на властта, включително и в администрацията, е на тревожни нива. Организираната и битовата престъпност се вихрят и в много случаи остават безнаказани. В съдебната система не бе извършена необходимата реформа и очевидно правосъдието не е на ниво. Съществуват случаи, когато делата се решават под диктовката на политическата власт, въпреки че съдебната власт трябва да е независима. Мнозина от по-младите хора напуснаха страната или се готвят да го направят. Селата и малките градове се обезлюдяват. Раждаемостта намалява драстично. В образованието и в здравеопазването се извършват реформи, които обаче не дават желания резултат. Най-засегнати са възрастните хора. Над 1 милион пенсионери, т.е. половината от възрастните хора, са с пенсии от 200 до 300 лева, при необходим минимум за преживяване между 500 и 600 лева на месец. На хоризонта се очертава мрачната перспектива държавата след време да не е в състояние да изплаща дори подобни нищожни пенсии. Всичко това е тъжна реалност.

Могат да бъдат изброени и други проблеми, които възпират нормалното развитие на страната, като например духовния упадък и кризата в културата, която твърде често и преднамерено се подменя от субкултура. При това голяма част от децата завършват училище функционално неграмотни, въпреки че някои наши талантливи средношколци печелят международни конкурси по математика, физика и други науки. А какъв е масовият случай?

За тези и други съпътстващи ни проблеми непрекъснато се говори, а държавните институции и политическите лидери предлагат едно или друго решение, но ефикасността и общата полза не е на лице. В прицела на обществената критика са всички правителства и политически партии в годините на прехода. Но дали само там е вината? Вярно, че политиците, които управляват страната, носят главната отговорност за проблемите. Но не е ли първопричината в това, че от началото на прехода към нова политическа и икономическа система у нас не се изгради истинско гражданско общество, както се случи в другите източноевропейски страни в годините на техния преход, който се оказа по-успешен. Повече от ясно е, че без такова общество не може да има истинска демокрация, защото именно то е силата, която може да накара политиците да зачитат интересите на държавата и хората и да ги принуждава да коригират действията си в правилната посока за развитие и социален напредък. Ето защо, изключително важна е ролята на неправителствените организации, но с изключение на тези, които се облагодетелстват от отпусканите средства с користни подбуди и не дават реален принос за обществото.

Като говорим за политическата класа по време на прехода, не може да отминем констатацията, че в политическите партии и в държавните структури по меркантилни съображения се намърдаха хора, които поради недостатъчната си професионална и политическа подготовка съвсем не са достойни да бъдат „слуги на народа“, а и те самите не се възприемат като такива. Така че една част от така наречения „политически елит“ всъщност е вредна за обществото паразитираща прослойка.

По време на хилядолетната си история българският народ е преживял много кризи и няколко национални катастрофи, с които се е справял и е продължавал да върви успешно напред. Затова и сега не трябва да униваме, а да гледаме с надежда в бъдещето. Но явно неотложна необходимост е да създадем общество, в което да доминира не разединението, от което са заинтересовани само политическите партии, а единението. За тази народополезна кауза от години вече работи Национална инициатива ЕДИНЕНИЕ на основата на валидни за всички в държавата национални цели и приоритети. Тази дейност, която не е свързана с политически партии, а обслужва единствено интереса на обществото, е апостолска и трудна. Но това е единственият начин да се справим с натрупаните и продължаващи да се усложняват проблеми на прехода. Добра възможност за преодоляването им с принос за цялото общество са конструктивните предложения на известните в своите области висококвалифицирани експерти на НИ „Единение”. Те са истински резервоар за полезни идеи, ясни предложения и методики. Този ценен национален капитал трябва особено сега да бъде използван от държавата за развитието на потенциала на България и превръщането й в развита, социално справедлива и модерна европейска държава.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми