разпространение на печата„Български пощи“ бяха натоварени от правителството да доставят от 1 март печатните издания след фалита на системата на „Лавка“, която извършваше тази дейност през последните години. Кратко бе обаче удовлетворението от този изблик на отговорност за обществения интерес и допълнителни приходи за една от най-старите административни структури в страната. Държавата побърза да заяви за готовността си да даде 60 млн. лева за четири години на частна фирма, която да се заеме с доставката на вестниците и списанията.

Първоначално бе казано, че „Български пощи“ ще се заемат сами с тази дейност – от разпространението до връщане на непродадените издания. Но седмица след това се оказа, че отново ще се търси частен изпълнител, както стана преди години, когато тази дейност бе отнета от „Български пощи“, но този път инвеститорът ще бъде финансиран с пари на данъкоплатците.

След срещи на Съюза на издателите с „Български пощи“, Теодора Пеева, главен редактор на вестник „Сега“ и представител на Съюза на издателите заяви: „Ние не знаем кой превозва, къде превозва и кой ще ни плати накрая тиражите, които сме дали, но, както разбираме, не са стигнали до нашите читатели“. Според нея правителството е решило прибързано и изненадващо да се включи в разпространението на вестници, без да има съответна готовност по места за това. Пощите не разполагат с транспорт и пунктове за продажба на вестници и се изисква време за реорганизация.

Според изискванията за поръчката, в изпълнението й могат да участват фирми, които в последните 3 години са изпълнили поне една поръчка със същата или сходна дейност. Кандидатите трябва да имат минимум 140 коли, с които да разкарват вестниците из страната, както и най-малко 400 служители, които да са заети с изпълнението. Всеки ден изданията ще трябва да се доставят по 24 национални маршрута и 150 регионални. Очаква се да се правят по 3100 доставки на ден до поне толкова крайни пункта. В така формулираната поръчка липсва само едно – името на печелившия.

А какво означава всичко това? Ами много просто – става ясно, че поръчката може да бъде дадена и на досегашните частни разпространители, които спряха дейност след фалита на „Лавка“. Те имат разработена мрежа от дистрибутори и крайни точки за продажба. Така че не е изключено разпространението пак да се върне във фирмите от системата на „Лавка“, които бяха монополизирали разпространението на печата. При това твърде интересно е, че само те могат да отговорят на поставените от правителството изисквания. Но този път държавата ще се бръкне и плати на тези „нарочни” фирми, или свързани с тях поставени лица, с парите на данъкоплатците.

Всъщност, тази схема е замяна на досегашния вреден за демократичния процес, обществото и критикуван от международната неправителствена организация „Репортери без граници“ монопол върху голяма част от медиите и тяхното разпространение. Въпреки това сме свидетели на пълен абсурд – държавата финансира за разпространението на вестниците и списанията частни фирми или определени монополисти в издателския бизнес.

Неотдавна генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар призова премиера Бойко Борисов да съдейства в България да се създаде по-добра за журналистиката и за медийната среда свобода, независимост и плурализъм. Решението да се заделят 60 милиона лева от държавния бюджет за извършвано разпространение на печата от частен инвеститор, който при това не е изключено да бъде издател на медии, съвсем не е крачка в тази посока.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми