Необходимост: Държавата да се грижи повече за младите български учени

/Необходимост: Държавата да се грижи повече за младите български учени

ЦЕРНМного събития, някои от тях драматично-трагични, а други, свързани със социални проблеми, грабнаха вниманието на обществеността през изтеклата седмица. Трябваше да се изяснява кой е виновен за смъртта на 9-годишния Стефчо от Кардам, кой да плаща първия болничен ден на заболелите граждани? Поведе се и тревожен разговор за пенсионните фондове с логично налагащ се въпрос – празни ли са или не и ще могат ли хората в бъдеще да разчитат на нормални пенсии?

Разбираемо обществено удовлетворение предизвикаха съобщенията за санкции на властта срещу злоупотребите с така наречените къщи за гости и спрямо мошениците в сектора на био храните. В забързаното ни време като че ли незабелязано обаче мина отбелязването на едно събитие с важен положителен знак – на 20-ата годишнина от пълноправното членство на България в Европейския център за ядрени изследвания /ЦЕРН/, който се намира край Женева в Швейцария. По този повод Софийският университет и БАН организираха в „София Тех Парк“ изложба за настоящето и бъдещето на центъра, за българското участие в неговите изследователски и образователни програми, за новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научни институции и бизнеса.

Гост на откриването на изложбата беше генералният директор на ЦЕРН д-р Фабиола Джианоти, която се срещна с президента Румен Радев, български учени и общественици. Подчертано внимание привлече и международната среща-дискусия за ЦЕРН, в която участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и вицепремиерът Томислав Дончев.

Но ако напуснем за малко официалните прояви на събитието, което бе много добре организирано, то си струва да припомним интригуващите факти за ЦЕРН. Всъщност това е най-голямата лаборатория, в която се проучват елементарните частици, изграждащи материята и Вселената. Международният научен център е изключителен пример за научно сътрудничество, защото организацията работи с 18 000 учени от над 100 националности. За България е голяма част и заслуга, че и наши учени успешно участват в неговата дейност. Особено важно е, че най-младите от тях са на 27 години, а 50 процента са под 40 години. Това бе подчертано специално и от г-жа Фабиола Джианоти, която участва в първата интердисциплинарна международна среща-дискусия „RELOGIA Триалози 2019 – наука-изкуство-технологии“.

Преди 20 години България стана пълноправен член на ЦЕРН, в който сега членуват 23 страни. Българските учени са включени в много негови експерименти. Има и програма, по която български гимназисти и преподаватели ходят на посещения в лабораториите на центъра, който работи и по модули, при които се свързват науката, техниката и изкуството.

Едно от основните проучвания на ЦЕРН е да се установи как се е зародила Вселената след „Големия взрив“ преди 13,7 милиарда години. За да постигнат изключително амбициозните си научни цели, изследователите в ЦЕРН работят с технологии, свързани с големите бази от данни и с криогенетиката.

В рамките на проекта на ЦЕРН LHC – за Големия адронен колайдер, през 2012 г. беше открит предсказаният преди половин век бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици. Това е така наречената Божествена частица, която задълбочава знанията за материята и произхода на Вселената.

Излишно е да премълчаваме, че за нас е истинска национална гордост обстоятелството с активното участие в дейността на ЦЕРН на български учени. Те действително са национален капитал, призван да отваря вратите на България към света, а и вратите на света към нашата страна. Хубаво е, че има ново попълнение от млади, сериозно отдадени на научните изследвания специалисти. Държавата ни обаче трябва да положи усилия те да не напускат родината и да отдават придобитите у нас знания и опит в чужбина, където, за съжаление, получават по-добри професионални условия за труд и по-добро заплащане.

Едва ли е новост да се говори отново за необходимостта от спешно предприемане на мерки за задържане в България на младите специалисти, тъй като все повече се усеща техният дефицит в редица значими за обществото професии. Една от много полезните инициативи формулира и президентът Румен Радев, според който българското правителство и държавите от региона следва да обединят силите си за по-бързото изграждане на Международен институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа. Това означава да се открият модерни научни центрове, като предпоставка за създаване на перспектива за развитие на младите хора, но в родните им страни. Тази конструктивна идея бе подкрепена от генералния директор на ЦЕРН Фабиола Джианоти.

Така чрез равномерното разпределение на научната и образователната инфраструктура между Източна и Западна Европа ще може да се постигне реално социално, икономическо и научно сближаване в ЕС, независимо колко средства се усвояват чрез европейските фондове. От решаващо значение в това отношение е ролята на държавата и нейните институции, включително на българската дипломация. Нейна задача трябва да бъде не само защитата на политическите, икономическите и геостратегическите интереси на страната, а и да работи активно за по-пълноценното развитие на българската наука в сътрудничество с нашите партньори в Европа и по-отдалечените страни. Така ще се създадат по-добри условия за младите българи с научен потенциал, за да предпочетат те оставането си в Отечеството, а не търсят реализация и препитание в чужбина и обслужват научния напредък на други държави.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-11-24T19:28:33+02:00