Днес е рождество на свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен

/Днес е рождество на свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен

Днес е рождество на свети Йоан, Предтеча и Кръстител ГосподенКогато Незалязващото Слънце на правдата – нашият Спасител – пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Иоан Предтеча – Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и говори: „след мене иде по-силният от мене“.

И ето, когато дошло времето света Елисавета да роди, тя родила син в старостта си, от застаряла утроба, както в древни времена Сара родила Исаак. Така едното чудо предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, за да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: „всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е силна да направи така, че нетленната Дева да стане чиста Майка.“

Затова чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, за да може с едното чудо да се подготви света за възприемането на другото чудо. Като видят жена, станала майка вече на стари години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на Приснодевата, родила Син. Станали свидетели на дивното раждане от престарялата Елисавета, те се подготвят за вестта за „странното“ раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие – по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество – начинът на раждането е победил законите на естеството.

Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали заедно с нея, защото Господ и сторил велика милост, свалил от нея „подигравките за бездетство“. Така се изпълнили думите на Божия архангел Гавриил, който казал на Захария: „жена ти Елисавета ще ти роди син… и мнозина ще се зарадват за раждането му“.

Тогава се радвали както сродниците на Захария, така и тези, които били изпълнени с пламенно очакване на Месията Избавител. Защото, макар те да не знаели за вече извършената тайна на въплъщението на Сина Божий, духът им – окрилян под въздействието на Светия Дух със самото събитие на раждането на Предтеча, тайнствено бил обхванат от радост, и те видели в това събитие някакво уверение, че ще дочакат дългоочаквания Месия. На осмия ден от раждането на Предтеча, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му, за да участват в обреда на обрязването на младенеца. Те искали да го нарекат с името на баща му – Захария. Но майката на младенеца не се съгласявала с това. Света Елисавета имала мъж – пророк, и родила син – пророк, и сама била изпълнена с пророчески дар, и според пророческото предведение настоявала синът им да бъде наречен с това име, с което ангелът заповядал да бъде наречен. Тя не би могла да чуе за това от своя мъж, защото Захария се върнал от храма като със свързан език, и не могъл да разкаже на съпругата си, че е видял ангела, който му благовестил за зачеването на сина, и при това заповядал да му нарече име Иоан.

И така, наставлявана от Светия Дух, светата майка нарича младенеца Иоан – пророчески, както тя и преди пророчески познала, че при нея идва Божията Майка, когато казала: „И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ“. Тогава свещениците и роднините започнали със знаци да питат Захария как би искал да бъде наречено детето. Тогава той поискал дъсчица и написал на нея: „Иоан му е името“. И веднага устата и езикът на Захария се развързали, и той започнал да говори, като славел Бога.

Всички се удивявали на толкова много чудеса, на които били свидетели – изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият баща мислел за името на сина си еднакво с майката, и на това, че немият, след като написал името, започнал да говори, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, сякаш името на Иоан било ключ за устата на бащата, които след като Захария написал това име, се разтворили, за да прославят Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в пределите на свещения град Хеврон, в който бил домът на Захария.

Този град, заедно с околността му, още от дните на Иисус Навин, бил отделен за свещеническия род на Аарон. Той бил отдалечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил разположен малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се „Планински град“ заради високите планини, на които той бил разположен. Освен това пределите му били наричани „планинска страна“, както за това е написано в Евангелския разказ за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: „И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин“, тоест в Хеврон, „и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета“. Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, сред планинската страна – станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано по-горе. И всички, които слушали за тези събития, много се удивявали и с недоумение мислели: „какво ли ще бъде тоя младенец“. И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията благодат и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той много се чудел на това, и си казвал „какво ли ще бъде тоя младенец“!

Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски, и от изток дошли влъхвите и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол. Той си спомнил и за Иоан – сина на Захария, за който бил слушал много чудни неща, и започнал да размишлява: „не е ли това бъдещият иудейски цар“, затова, като изгарял от злоба, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили Иоан. Когато във Витлеем започнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, отдалечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и причината за този плач. Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я защити с детето й. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната скала и извикала:
– Планина Божия! Приеми майката с детето!
И на часа скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и така ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце. Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: „дай ми сина си“.

Захария отговорил: – Аз служа на Господа Бога Израилев, а къде е сега моят син – това не зная. Ирод много се разгневил и отново изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че ако не даде сина си, сам ще умре. Тогава при него дошли воините, свирепи като зверове, готови да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с ярост говорели на Божия свещеник: – Къде си скрил своя син? Дай ни го, защото царят заповяда да убием тебе, ако не ни дадеш твоя син. На това Захария мъжествено отговорил:
– Вие ще убиете тялото, Господ ще приеме душа ми.
Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с ярост към свещеника и го убили между църквата и олтара. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за свидетелство на престъплението на Ирод и за негово вечно осъждане. Междувременно Елисавета, скрита от Бога заедно с Иоан, пребивавала в разтворилата се скала. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, пълна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и след като откъснели плодове, се изправяло. Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в споменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род. За всичко това да бъде слава на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-06-27T13:26:37+02:00