Денят на победата и Денят на ЕвропаПандемията от коронавируса отложи за по-късна дата традиционния внушителен военен парад в Москва за Деня на победата – 9 май, който се следи с голям интерес от милиони хора по света. По същата причина бяха отложени и редица от проявите, с които на същата дата се отбелязва и Деня на Европа.

И двата важни празника в съвременната история на Европа и човечеството станаха възможни заради голямата победа на СССР и съюзниците му САЩ и Великобритания, които преди 75-години ознаменуваха разгрома на нацистка Германия и хитлерофашизма. В продължилата шест години тежка Втора световна война участваха около стотина милиона души от над 30 страни. 80 милиона загинаха в най-смъртоносния конфликт в човешката история. Само Съветският съюз понесе над 26 милиона военни и цивилни жертви в колосалната битка. Ето защо на този ден светът се прекланя и отдава почит на всички, загинали във вихъра на войната, спомня си за страданията на хората от различни държави, нации и националности с призив тази общочовешка трагедия никога да не се повтаря.

Непосредствено свързан с великия 9 май е Деня на Европа, посветен на мира и единството на хората от Стария континент. На тази дата се отбелязва историческата Декларация на френския външен министър Робер Шуман, който в реч през 1950 г. споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която да направи войната между европейските народи немислима. Неговата мечта тогава вече десетилетия е реалност поради това, че нацизмът и експанзионистичните му агресивни стремежи бяха разгромени от антихитлеристката коалиция.

От началото на Студената война, която настъпи твърде бързо след края на Втората световна война след речта на британския лидер по онова време Уинстън Чърчил в колежа Уесминстър в американския град Фултън на 5 март 1946 г., досега с малки изключения отбелязването на Деня на победата винаги става на фона на пропагандни атаки първо срещу СССР, а от 90-те години насам срещу Русия. Настойчиво се омаловажаваше решителната роля на страната за победата срещу хитлерофашизма. От известно време някои пропагандисти на антируските тези надскочиха дори тази схема с ново тълкуване за причините за войната, поизмествайки фокуса от безспорния факт с агресивната същност на хитлеристката политика, нейното вероломство, жестокост и расово разделение на хората.

Много аргументи могат да се посочат срещу появяващите се напоследък абсурдни твърдения. Но явно те намират частичен прием в определени среди повече от 7О години след Втората световна война, за да се впишат в опитите за демонизирането на Русия и други страни, и пренаписването на историята. А очевидно всичко това е функция на геополитиката, разместването на влиянието на отделни държави в нея в условията на многополюсен свят. Трябва ли да се учудваме тогава, че периодично в тази игра на „обективност” се търсят стари и нови виновници, раздухват се конспиративни теории и налагат изтощителни икономически санкции.

Все по-често и настойчиво обаче в Европа се чуват разумни гласове. „Европа не може да е стабилна без Русия. Западът трябва да подаде ръка на Русия и да направи всичко възможно да възстанови добрите си отношения с нея.“ Това мнение изказа неотдавна във външнополитическа реч в Париж френският президент Еманюел Макрон, който се очертава като един от най-активните и влиятелни държавници в Европейския съюз. Може да се каже дори, че това изявление в известен смисъл е осъвременяване на идеята на Шуман за мир, сътрудничество, стабилност и просперитет на Стария континент.

Повече от видно е, че настъпилата и усложнена от пандемията с COVID-19 икономическа рецесия в Европа и в света, растящото социално неравенство, неблагоприятните климатични промени, гладът и нищетата в редица развиващи се страни, конфликтите в Близкия изток и други региони не могат да се решат по друг начин, освен чрез полезно междудържавно взаимодействие и сътрудничество. Затова съвсем актуално и разумно звучат призивите на Организацията на обединените нации и Световната здравна организация да се следва именно такава политика, която да избави света от неблагополучията и открие пред него благоприятните перспективи за развитие.

Любомир Михайлов

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми