Конституция на Република БългарияПрез декември м.г. президентът Румен Радев инициира консултации за обсъждане на евентуални промени в конституцията, които по всяка вероятност ще продължат и през новата 2020 г. Те бяха предизвикани от процедурата за избор на нов главен прокурор, съпроводена с много спорове в политическите и юридическите среди, демонстрации на подкрепа и отрицание на кандидатурата на Гешев, което очевидно допълнително мотивира държавния глава да провокира дебат по темата.

За инициирането на дебата допринесоха и препоръките на Венецианската комисия, които правителството обяви, че ще изпълни изцяло. Една от основните препоръки на комисията бе да се създаде механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Правителството прие предложение при необходимост това да се извършва от завеждащия отдел „Инспекторат“ към Върховна касационна прокуратура, върху актовете към който главният прокурор да не може да упражнява надзор за законност. Предстои парламентът да вземе решение по този въпрос. Всичко това обаче доведе до иницииран от държавния глава Румен Радев дебат за конституционни промени в частта за съдебната власт.

Президентът покани за участие в дебата академичната общност, парламентарно представените партии, институции, професионални сдружения и граждански организации, както и представители от чужбина. Той заяви, че в края на обсъжданията ще внесе в парламента предложение за промени. Официално и ГЕРБ, и БСП отклониха въпроси към партийните им централи дали биха се включили в разговорите, като двете най-големи парламентарни партии. Неофициално депутати и от управляващите, и от опозицията, твърдят, че са по-скоро скептични към инициирания дебат, чиято цел според президента е да се обсъди „цялостният модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото й в съдебната система и връзките с други институции“.

През последните години многократно бяха изказвани становища за радикални промени в Конституцията, които биха могли да бъдат осъществени само от Велико народно събрание, за което по много причини нямат желание политическите партии. Техните опасения са, че евентуалните конституционни промени, които ще са на дневен ред, могат да засегнат неблагоприятно тяхната роля и позиции. Например въпросът дали България не трябва да стане президентска република, след като обществеността не е доволна от работата на парламента и правителството.

И БСП, и партията на Борисов припомнят Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, в което се приема, че формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Т.е. формата на държавно управление трябва да се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република, а в това понятие трябва да се включват и структурата, и организацията, и условията, и начинът на формиране на мандатите на Народното събрание, президента и вицепрезидента, на Министерския съвет, Конституционния съд и органите на съдебната власт. Според двете най-големи политически формации, президентът на практика е с вързани ръце, защото ако опита да центрира дискусията около „модела на прокуратурата“, той неминуемо ще се сблъска с вече споменатото Решение 3. Така управляващите казват, че няма да свикват Велико Народно събрание, защото президентът е решил да се харесва на малка група хора, които организират протести срещу главния прокурор и повтарят мантрата за безконтролността на главния прокурор. Те припомнят още, че Обикновено Народно събрание може да направи само такива промени в основния закон, които не променят формата на държавното управление. БСП също имат сходна позиция в тази посока: „Как да подкрепим идея за конституционни промени, при наличие на Решение 3/2003, при положение, че явно прокуратурата и структурата ще изискват Велико Народно събрание?“

Така, на практика, ако от Дондуков 2 решат да питат Конституционния съд и той стесни тълкуването на формата на държавно управление, може и да се стигне до възможност за конституционни промени и без Велико Народно събрание. Тогава на ход ще бъде парламентът.

Юристи пък припомнят, че две години след прословутото Решение 3 има следващо Решение № 8/2005, в което се приема, че структурни и организационни изменения в съдебната власт не се отнасят до разделението на властите.

Ясно е, че политическите, юридическите и други съображения ще превърнат дебата в труден и противоречив процес с неясен край. Когато има подобен случай в държавната практика, е много важно да се потърси мнението на истински независимите експерти, с каквито разполага Национална инициатива „Единение“. Тогава безспорно водеща в разискванията ще бъде компетентността, която в крайна сметка ще доведе до резултати и принос за обществения интерес.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми