жена, която гледа през прозорецЛюбомир Михайлов

Месец след въвеждане на извънредното положение се изправяме пред жестоката истина, че все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата. Това е изводът на социологическата агенция „Афис“ от национално проучване сред 2085 пълнолетни български граждани. Почти 1/4 от хората твърдят, че след месец извънредно положение заплатата им е била забавена, а работното им време намалено или направо са загубили работата си.

В туризма почти половината от заетите в сектора (44%) са безработни. Сериозно са пострадали транспортът и строителството. Там около 15% са останали без трудов ангажимент. Спад на заетостта има и в услугите (11%), както и в търговията (10%). Кризата увеличава социалното разслоение, тъй като около половината от гражданите не разполагат с финансов буфер, за да издържат дълго на извънредното положение, при което те са в изолация без работа и без достатъчно средства за съществувание. Според Евростат от преди година над 30 процента от българите са социално слаби, а този процент сигурно се е увеличил заради кризата.

Наложените с извънредното положение строги ограничителни мерки и социалната изолация допринесоха на този етап за предотвратяване на експлозивното разпространение на заразата, с което здравната ни система не би могла да се справи. В същото време не малка част от сънародниците ни се приближават стремително до ръба на финансовата си несъстоятелност. Вярно, правителството подсказа, че при определени условия може да премахне някои от ограниченията, но едва ли разрешението да се ходи в парковете и по планините ще реши проблема. Затруднените хора имат нужда не само от психическо разтоварване, движение и чист въздух, но преди всичко от трудова ангажираност и пари за съществувание. Затова явно трябва да се търси и възможност за постепенно и съобразено с конкретната ситуация възобновяване на работата, за движение в града и за комуникации извън градовете.

Същото се отнася и за възрастните хора, на които председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен препоръчва да си стоят по домовете до края на годината. Тази хипотетична мярка може и да не е толкова стресираща за добре осигурените пенсионери от развитите европейски страни, които живеят в къщи с градинки. Друг е въпросът у нас, най-бедната страна в ЕС, където тревожно голяма част от пенсионерите от тази възрастова група получават по 200-300 лева месечно и трябва да работят, за да оцелеят. При това не само с постоянен или временен трудов ангажимент, но и в много случаи на малки парцели земя извън градовете с цел препитаване, включително и като реална помощ за младите си наследници. Ето защо, без в никакъв случай да се отрича необходимостта от предпазване на податливото на инфекции с тежко протичане възрастно население, то възниква необходимост от чуваемост и за проблемите на пенсионерите след отменянето на извънредното положение, което те спазват най-стриктно.

В повечето европейски страни вече се търси решение за излизане от изолация и за възобновяване на деловата активност. Безспорно и пред властите в България тази актуална задача стои с пълна сила успоредно с вече доказалите своята ефективност предприети решения. Затова хората очакват допълнителна ефективност в посока финансово подпомагане на най-нуждаещите се, защото те не биха могли да преживеят само с оскъдните пари от фонда за безработни. На този фон преди дни финансовият министър Горанов самоуверено заяви да не се очаква някой да започне да хвърля пари от хеликоптер. Да, наистина не трябва да се разхвърлят държавни пари безцелно. Но в случая има ясна, крайна необходимост. А тя е в създалата се безпрецедентно тежка обстановка държавата да прояви загриженост за наистина нуждаещите се граждани и семейства в името не на тяхното „благоденствие”, а оцеляване. Тоест, нищо повече от това, както се прави в редица държави с нормални възможности и изразена социална чувствителност.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми