Българска патриаршияЛюбомир Михайлов

На 10 май почетохме с чувство на религиозно преклонение и национална гордост една от най-светлите дати в историята на Църквата ни. Българската православна църква – Българска патриаршия и миряните в цялата страна отбелязаха 67 години от нейното възстановяване. На 10 май 1953 г. Третият църковно-народен събор избра Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх. Сега историческата ни памет отново ни връща към едно от най-радостните и значими събития в най-новата история на Православната ни църква – възстановяването на нейното Патриаршеско достойнство.

„Днес ние се връщаме назад във времето, скоро след като православният ни народ бе изпитал облекчението от вдигането на печалната схизма и възстановяването на общението ни с всички православни църкви, когато оставаше да се направи само още една, последна крачка към възстановяването на историческата истина, като се признае за пореден път най-високото в православния свят патриаршеско достойнство, на което родната ни Църква се е радвала неведнъж в дългата си и превратна история и което поради различни исторически причини и обстоятелства несправедливо й е било отнемано“, посочи в специалното си обръщение по повод славната годишнина Негово Светейшество патриарх Неофит.

На 10 май 1953 г. пловдивския митрополит Кирил отново въздигна жезъла на древните български патриарси от Преслав и Доростол, Охрид и Търновград. Ето защо тази дата ще остане завинаги в паметта на Църквата ни като един от най-светлите моменти в нейната история, ден на радост, заслужена гордост и достойнство. Ден на паметта ни за едно събитие, в което като във фокус винаги ще се събират усилията на всички строители на Православната ни църква: от времето на светеца-покръстител цар Борис Първи Михаил до днес.

Българската православна църква – Българска патриаршия е с признат ранг в Християнството още от 927 г., което я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа. Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия.

Българската Патриаршия и православната ни църква от векове играят голяма роля за оцеляването на нацията, за запазване на българщината, самобитността и културата на българския народ. Православната ни християнска традиция не само до голяма степен оформя културния облик на българите като народност, но и спомага за формирането на нашата идентичност като съвременна европейска нация. През годините тя участва във важни за обществото действия, сред които кампанията за спасяването от Холокоста на българските евреи в началото на 40-те години на миналия век, за което два пъти е предложена за Нобелова награда за мир.

С настъпването на Прехода след 10 ноември 1989 г. Българската патриаршия и църква бяха разтърсени от разкола, предизвикан от политически мотивирания „алтернативен синод“, оспорващ законността на избора на Патриарх Максим, но кризата бе преодоляна в интерес на влиянието, стабилитета и силата на БПЦ.

Мъдростта, авторитетът и достойнството на Патриаршията сред миряните и в обществото отново убедително пролича и по време на неотдавнашните светли Великденски празници. Миряните спазиха точните и адекватни указания на БПЦ за провеждане на религиозните обреди и следването на традициите в условията на епидемията от коронавируса. В предизвиканите от заразата с KOVID-19 здравна, социална и икономическа криза, мнозина българи сега намират утеха, упование и надежда за бъдещето във вярата в Бога, в духовните послания и предписания на Българската православна църква, нейната Патриаршия и молитвите за праведен живот, отправяни от Негово Светейшество Българският патриарх Неофит.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми