Милена ДимитроваАвтор: Любомир Михайлов

В медиите и в разговорите си често говорим за миграцията на българите, за ползите и вредите за страната ни от това социално явление, което ни съпътства още от първите години на прехода, започнал с политическите промени след 10 ноември 1989 г. Това наистина е много актуална тема, силно свързана с настоящето и бъдещето на нашата държава, видимо застрашена от обезлюдяване, ако масовата миграция и демографската криза продължат. Проявленията на тази опасност за нацията се виждат в редица области на живота.

Появяват се съобщения за успехи на наши сънародници, решили да търсят в чужбина реализация на способностите си, за паричните преводи на емигрантите към близките им в България, които по размер надхвърлят общо чуждестранните инвеститори в българската икономика. Но какво стои зад тези новини? Какво мислят и чувстват сънародниците ни, заминали на гурбет в чужбина? Журналистиката и литературата са в дълг към темата за емиграцията и нейните последици за българския народ и държава, а в последните три десетилетия над два милиона българи се откъснаха от корените си и плъзнаха по света, явно не от добро. Как живеят тези предимно млади и на средна възраст сънародници извън страната ни? Каква е връзката им с България? Какво прави, а може би по-точно какво не прави българската държава за поддържането на тази връзка?

Към тези и още много други въпроси за новата емигрантска вълна насочва вниманието публикуваната преди дни книга на журналистката Милена Димитрова „Втората България“. Тази втора България, която с течението на времето става все по-многобройна, а първата България, която живее на изконната от над 13 века територия на българската държава – все по-малобройна. От почти 9 милиона през 1989 г. сега сме се стопили под седем милиона. В момента в света няма нормална държава с такъв катастрофален срив на населението.

„Тъжно ми е всеки път, като се прибирам. Имам чувството, че нищо не се променя у нас, сякаш сме застинали във времето. Често говорим с гордост за историята си, но стане ли въпрос за бъдещето, думите пресъхват…“ Това са само три изречения от откровената изповед на успешно работещата в Радио Китай в Пекин българка Диана Иванова, на фона на която всички хвалби на политиците във властта за постигнати от България успехи изглеждат кухи пропагандни клишета. Колко истина, разочарование и болка се съдържат в тези думи. Подобни тъжни истини са изказани по един или друг начин и в личните изповеди на други българи, споделили мислите и чувствата си пред журналистката Милена Димитрова.

С тази книга искам да разлюлея една камбана, която „всички заедно да вкараме колкото се може по-скоро в приоритетния дневен ред на държавата, казва авторката на „Втората България“. Нашето общество живее от една криза в друга и не обръща внимание на нещо, което лично го засяга. „И моите деца са в чужбина, и вашите, и на близките ни. Най-хубавото на моята неотдавнашна Коледа беше, че едното дете успя да си дойде, но другото за съжаление не успя“, споделя Милена с майчина загриженост и посочва, че у нас е скъсан мостът сред поколенията, между младите и старите. Тази тъжна истина засяга повечето български семейства, които имат родственици и приятели зад граница. Успокояваме се с това, че все пак те са по-добре, отколкото ако бяха останали в България. Да, но колкото и да е добре имигрантът, той винаги си остава чужденец за страната, в която се е преселил.

„Втората България“ събира съдбите на 50 сънародници в чужбина, успехите и несполуките им там, разочарованията им от действителността в България, различни подробности от тяхното житие-битие, носталгията им по родината. Защото колкото и да са просперирали зад граница, все пак си остават българи.

Милена Димитрова се е срещала и разговаряла с десетки емигранти в пътуванията си като участник в политическия екип на вицепрезидента Илияна Йотова. В книгата й са събрани изповеди от първа ръка на сънародници, така че се е получила широка документална панорама за тяхната съдба. Панорама за съдбата на втората България. Авторката бие тревога и с книгата, и с гражданската си позиция призовава властимащите най-после да обърнат подобаващо сериозно внимание на всички аспекти на проблемите, произтичащи от емиграцията. На представянето на книгата се разбра, че президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова са замислили инициатива в тази посока.

Присъствалата в литературния клуб „Перото“ в НДК на представянето на необикновената книга „Втората България“ Илияна Йотова съобщи, че тази година президентството ще покани в София представители на българските общности в чужбина, за да се види какво може да се направи за единението на българите у нас със сънародниците ни в чужбина. 2020 г. ще бъде година на единението на българите, обяви Йотова.

Време е и другите държавни институции и структури да обърнат поглед към сънародниците ни в чужбина, защото втората България е там и трябва да бъде неделима част от първата България тук.

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми