Христо Ботев и неговата четаЛюбомир Михайлов

В началото на изтеклата седмица България за 144 път отбеляза Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни през 1875 г. великият български революционер и гениален поет и публицист загива на връх Околчица във Врачанския балкан, след като с четата си прави неуспешен опит да вдигне бунт за освобождаването на Отечеството от 500-годишното турско робство. Гибелта на 28-годишния герой и подвига на Ботевата чета е едно от най-ярките събития в навечерието на Априлското въстание през 1876 г., което е връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война през 1877-78 г.

Животът, делото и легендарният подвиг на Христо Ботев не подлежат на никакво сравнение. Те са уникални, защото никой друг народ няма герой, който да съчетава така неповторимо революционното и творческото начало. Споменът за неговата саможертва и стиховете му продължават силно да ни вълнуват и да ни зареждат с национална гордост и патриотизъм. Известно е, че Ботевата поезия е сред шедьоврите в световната литература.

Над всичко обаче най-вълнуваща е любовта на Ботев към Отечеството, пълното му отдаване на каузата на свободата и независимостта на българския народ. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“, пише Христо Ботев във в. „Знаме“ по-малко от година преди да загине за България. Това и другите негови патриотични послания са безсмъртни, както и жертвоготовността му в името на народа и неговата свобода.

Всяко поколение разчита по свой начин посланията на поета-революционер. В двете минути, когато изправени прави свеждаме глави при воя на сирените в 12 часа по обяд на 2 юни в памет на Ботев и другите загинали за свободата и независимостта на България, мнозина от нас със сигурност си мислят, че въпреки почитта към делото на безсмъртния борец за правда, ние сме в дълг към неговите послания и завети. Безспорен факт е обаче, че няма българин, независимо от политическата си нагласа и ориентация, който да отрича значението на Ботевото велико дело. А това е истински фактор и стимул за обединяването ни като българи и патриоти, независимо от сложното и изпълнено с противоречия време.

Поради антиепидемичните мерки датата 2 юни тази година мина без тържествения митинг във Враца и без традиционния поход от Козлодуй до Околчица. Но въпреки това почитта към делото на Ботев и всички паднали за свободата и независимостта на Отечеството бе отдадена по подходящ начин, защото народът ни пази в сърцата си дълбоко преклонение пред своите герои, пред техните дела и отдаденост за съхранението и въздигането на България.

За първи път отбелязването на 2 юни се случва във Враца и Пловдив през 1884 г., а от 1901 г. датата 2 юни се почита официално. По нататък през десетилетията обаче формулировката на празника за преклонение към героите се променя многократно по политически и идеологически причини, но Христо Ботев остава пръв и неизменен стожер в нея. Датата официално се нарича: Ден на Христо Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война – от 1953 до 1988 г. Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България – от 1988 до 1990 г. Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България – от 1991 до 1993 г. Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

Тези „корекции”, за съжаление, са все поводи за разединение и възникване на дилеми сред обществото. При това безспорните исторически факти и истини по националния ни път остават често встрани, пристрастно тълкувани и замествани с формулировки, пораждани от конюнктурата и криво разбираната „политическа коректност”.

Все пак по-важно е на 2 юни да си зададем въпроса доколко и дали съхраняваме идеалите, ценностите и заветите на Ботев и другите загинали за свободата и независимостта на България. Днес няма битки за освобождение, но ако искаме да сме достойни наследници на героите, да бъдем в действителност свободни и независими, трябва да бъдем и истински, а не мними патриоти. Да даваме отпор на вредните чужди влияния върху живота и политиката в страната, да отстояваме каузата на справедливостта в обществото и не допускаме безсъвестни и корумпирани играчи във властта безнаказано да злоупотребяват с държавните интереси и с народните пари. Това разбира се не е лесно, но е пътят към изграждането на истинско гражданско общество, демокрация и благоденствие, от които все още сме твърде отдалечени.

Историята доказва, че всяко време има своите битки и своите герои. По всеобщо признание през последните месеци това бяха лекарите и медицинския персонал, които самоотвержено и с риск за живота си се бориха и продължават да се борят за здравето на българите в условията на световна пандемия. И нека не прозвучи плакатно, но: Чест и слава и за тях! А ние, всички останали, ако наистина ценим подвига и заветите на Ботев и другите безброй загинали борци за свободата и независимостта на Отечеството, трябва да воюваме за решаване на проблемите на съвременна България. Защото пътят й към истинската демокрация и пазарната икономика се оказа осеян със злоупотреби, некомпетентност във властта и безнаказаност на нейните действия, корупция и алчност на промъкнали се в управлението „народни избраници“.

Срещу тези и още много други проблеми, които спъват нормалното ни развитие, сега не е необходимо да грабнем оръжие, както е направил Ботев. Необходимо е преди всичко да сме заедно и в ЕДИНЕНИЕ да градим гражданско общество, да работим за общи национални цели и приоритети, към които да се придържат всички. Едва тогава България ще върви напред като свободна, демократична и успешно развиваща се към благополучие за всички свои поданици страна.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми