Важните знаци по нашия път!?

/Важните знаци по нашия път!?

Три основни събития белязаха живота ни през последните седем дни. И всяко от тях остави белег в съзнанието на българите със своята значимост. В предмостието на лятото бяхме призовани пред урните, за да дадем вот за избраници за Европейския парламент. И още не отминали крамолите около това събитие, в цялата страна възтържествува детската радост, творчество и вдъхновение. По-малките ни наследници изживяха пълноценно своя празник, съпроводен със суетата на родители, на баби, дядовци, роднини и всички, които милеят за нашето бъдеще със стойностни, знаещи и можещи хора. А само ден след многоцветното тържество сведохме глави пред великия поет и революционер Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на Отечеството.

Изборите за пратениците ни в Европейския парламент големите политически партии възприемаха като едва ли не тест за бъдещата си тежест в предстоящ вот, бил той местен, а може би и… парламентарен. Дали са се излъгъли, или не, ще покаже близкото бъдеще. Факт е обаче, че рекордно ниската активност на гражданите вече не е симптом, а диагноза за обезвереното ни общество. На което му омръзна разединението по всякакъв признак, липсата на ясни национални цели и активни действия, които да съсредоточат съвместните ни усилия към излизането от посредствеността, нищетата и напускането на унизителното последно място в класацията по развитие на европейското обединение.

В хронологична последователност Денят на детето бе своеобразен апотеоз на неподправената радост. В цялата страна празнуваха не само най-малките, но и тези, които виждат в тях своето, но и на страната ни бъдеще. И едва ли някой здравомислещ би си позволил в пожеланията и мислите си да отпрати след време нашите наследници далеч от Отечеството. Напротив, желанието е всички българи да останат на благодатната ни земя и се трудят за въздигането на България. За да се случи това обаче е необходимо облечените с власт, знаещите и можещи българи, да се отдадат изцяло и безкористно на идеите за преодоляването на застоя и превръщането на Родината в привлекателно място за живот, труд и творчество.

Точно в 12 часа на 2 юни всички българи сведохме глави пред великото дело и саможертва на поета-революционер Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. В миговете, когато сирените в цялата страна оповестиха спирането на традиционния житейски ритъм в знак на дълбока почит към георите, бяхме ЕДИННИ.

Независимо от многолетната традиция, в този жест на преклонение имаше спонтанност и пределна искреност. Както в огнените слова на незаменимия Ботев. Затова напълно естествено възниква въпросът – само в дни на почит ли трябва да сме заедно? Или и в пътя ни за утвържаването на България сред развитите европейски нации е необходимо да действаме като общност, почитаща делото на предците си, но и устремена единно към своето достойно бъдеще.

Ето така в компресираното време на тези седем дни в емоциите ни си дадоха среща изборната проза, великата поезия и саможертва, а и бъдещето с тези след нас. Наглед различни, събитията имаха и много общо, но за тези, които умеят да четат знаците по нелекия ни път.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-06-03T09:35:44+02:00