военна операция на Турция в Североизточна СирияВече седмица военната операция на Турция в Североизточна Сирия срещу кюрдските военни формирования в района продължава с нестихваща интензивност. Турската армия навлиза все по-навътре на сирийска територия. В операцията срещу кюрдските бойни части участват танкове, авиация и над 40 000 войници.

В същото време се засилват и международните реакции на различните локални и други сили, всяка от които провежда своя политика на интереси в района и въобще в Близкия изток. Анкара нарече мащабната си операция „Извор на мира“, защото обявената й цел е да се създаде буферна зона на граничещата с Турция сирийска територия, от която да бъдат изтласкани кюрдските „Сирийски демократични сили“ (СДС). Именно те имат военни бази в района, от където формирования на кюрдската ПКК провеждат атаки срещу Турция и нейното население.

Анкара обяви, че планираната буферна зона между този район на Сирия и Турция е необходима, за да се гарантира сигурността на Турция. Зоната е с дължина 130 км и ширина 30 км навътре в сирийска територия. Турските власти се готвят да преселят там част от намиращите се на турска територия 3,5 милиона сирийски бежанци, за чиято издръжка ЕС пое ангажимент да осигурява средства, но това задължение според Турция не се изпълнява в съответствие с договореностите от преди няколко години. Ердоган заплашва, че ако ЕС наложи санкции на Турция заради операцията в Сирия, той ще пусне стотици хиляди мигранти към мечтаната от тях Европа.

Турската офанзива предизвика сериозна загриженост сред международната общност. Нейните призиви са насочени към примирие, прекратяване на военните действия и търсене на решения на създаващия нови усложнения в региона проблем с дипломатически и политически средства, защото в зоната, която Турция планира да засели с намиращи се в Турция сирийски бежанци, съществува възможност за голяма хуманитарна катастрофа.

На този етап турският президент Реджеп Тайип Ердоган отхвърля призивите от Брюксел и Вашингтон за примирие, както и заплахите за санкции срещу Турция. Той подчертава, че твърдо е решил да осъществи плана за създаване на зоната за сигурност като кордон между Турция и терористите от ПКК и там да бъдат заселени сирийски бежанци. „Няма да прекратим операцията „Извор на мира“, докато не бъдат прочистени всички терористи. Нашата борба не е срещу кюрдите, нашата борба е срещу терора“, заяви турският президент. Да припомним, че ЕС и САЩ приемат, че ПКК е терористична групировка, но отричат, че разклоненията на ПКК в Сирия, като СЗН /Сили за защита на народа/ също са терористични образувания.

Важна част от активната международна политика по проблема е проведеният спешен телефонен разговор между германския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Ердоган. В него водещият политик от западноевропейската страна призова своя колега от Анкара да спре военната операция в Североизточна Сирия. Важно е също обстоятелството, че според говорителя на германското правителство разговорът е бил по искане на Ердоган. Меркел е заявила, че независимо от „всички разумни опасения за сигурността на Турция“, военната операция в северната част на Сирия ще засили нестабилността в региона и ще доведе до вълна от нови бежанци в Европа и засилване на опасността от джихадистите.

Експертите също основателно смятат, че операцията създава опасност и за възраждането на тероризма в района, защото в охранявани от кюрдите лагери има общо около 150 000 души джихадисти. Част от тях вече са пуснати на свобода и представляват заплаха не само за района, но и за по-отдалечени европейски страни, включително и България. Затова българските власти възприеха балансирана и разумна позиция по проблема. Премиерът Бойко Борисов заяви например, че трябва да се спрат военните действия в Сирия, за да бъде предотвратена там хуманитарна катастрофа и мигрантска вълна. Същевременно София даде да се разбере, че очаква от Брюксел ЕС да не заема много твърда позиция спрямо Турция и да не налага санкции на Анкара заради операцията в Сирия. Защото е очевидно, че при налагане на санкции ще бъдат засегнати не само интересите на Турция, но ще бъдат изложени на риск и икономическите интереси и инвестициите на ЕС в региона. Освен това, ако ЕС наложи санкции на Турция, Ердоган може да изпълни заплахата си да пусне от лагерите в Турция намиращите се там около 3,5 милиона мигранти. В такъв случай България, като гранична страна на ЕС, ще е сред най-пострадалите.

На фона на драматичната ситуация в Североизточна Сирия българското правителството свика заседание на Съвета по сигурността, а с цел да се изработи обща позиция на институциите по проблема заседанието бе пренесено в президентството. Както бе съобщено, президентът Румен Радев е настоял България да постави въпроса в Брюксел ЕС да изработи общ европейски план за действие в случай, че се засили миграционния натиск към външните граници на ЕС, от което тежко може да пострада България. Показаният в случая стремеж към търсене на национално съгласие за изработване на обща позиция на властите по новия проблем в Сирия и региона е похвален. При това единният подход определено отговаря на интересите на държавата, която поддържа курс на умереност и реализъм към проблемите в регионален и по-широк международен план.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми