България има нужда от опори на единението, за да излезе от руслото на балканската си ограниченост

/България има нужда от опори на единението, за да излезе от руслото на балканската си ограниченост

професор Захари ЗахариевСпециално за НИ „Единение“

Проф. Захари Захариев е председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и на фондация „Славяни“. Председател е и на Национална асоциация „Един пояс, един път“, в която влизат представители на българския бизнес, политика и култура и която популяризира у нас тази китайска инициатива. Той е член и на Съвета на мрежата за изследване на проектите в рамките на „Един пояс, един път“ – орган на Световния форум „Един пояс, един път“.

Интервю на Любомир Михайлов

България има нужда от опори на единението, за да излезе от руслото на балканската си ограниченост

Думи за размисъл:

  • Инициативата на акад. Стефан Воденичаров НИ „Единение“ бе лансирана точно навреме, когато България изживява своя пореден исторически кръстопът
  • Пазарният волунтаризъм унищожи регулативните функции на държавата
  • Има конфликт между конституцията и ситуацията в различните сфери на нашия живот
  • НИ „Единение“ трябва да изпълнява функциите на просветител и да се масовизира под един нов обществен знак
  • Участието ни в ЕС и НАТО не трябва да бъде разделителна линия между нас и други сили в света

– Проф. Захариев, преди няколко години по инициатива на акад. Стефан Воденичаров бе създадено Сдружение „Единение“, в което участват видни учени, индустриалци и общественици. Те работят за формиране на цели и задачи и национални приоритети за решаване на проблемите на България, за успешното развитие на страната и за благополучието на гражданите. Някои смятат, че това е мисия невъзможна, а други, че това е възможно, но много трудно. Какво е Вашето мнение?
– Инициативата на акад. Стефан Воденичаров, според мен, бе лансирана пред българската общественост точно навреме в период, когато България изживява своя пореден исторически кръстопът. Това се отнася не само от нейното място в пост Ялтенското геополитическо пространство, но и от позициите й в нашия динамично изменящ се свят, от каноните на нов цивилизационен етап. Ние сме все още в началото на този път, но така или иначе бъдещето на света през следващото десетилетие на 21 век като цяло ще се определя така, че напълно естествено е да се постави въпроса: Какви промени трябва да настъпят в живота на самото българското общество в политически, икономически, социален и духовен план, за да може то да бъде адекватно в своето развитие на новите цивилизационни изисквания. Напълно логично беше именно председателят на БАН, какъвто беше академик Воденичаров по това време, да излезе с подобна инициатива. Работата върху документите, с които стартира НИ „Единение“, всъщност беше започнала по-рано и премина през няколко етапа. През тези етапи акад. Воденичаров сондираше мнения и тестваше подготвените виждания не само сред своите колеги в БАН, но и в един по-широк публичен план. Мисля, че именно това даде възможност да се стигне до представената вече пред обществеността платформа и създаването на едно широко движение, наречено НИ „Единение“. Този програмен документ, а и самото движение са с „отворен“ характер. И това е логично. Защото „Единение“ трябва да бъде, образно казано, в синхрон с промените, които настъпват в живота на обществото, държавата и международните отношения и не на последно място в интелектуалното израстване на самата нация, на нейното привеждане в адекватно състояние с новите изисквания в сферата на науката и духовността. Затова мисля, че тази инициатива е изключително похвална. България наистина има нужда от формулирането на такива своеобразни опорни точки, които биха позволили да излезем от руслото на дребнотемието и на балканската си ограниченост и да се опитаме да погледнем на това, което става около нас и касае нашето бъдеще, през погледа на участници в цивилизационните промени в света. Въпросът е не само да бъдем пълноправни участници в тези промени, но и да съхраним като „фермент“ на тези промени славянската култура и духовност, защото те са неразривно свързани с историята на нашата страна. А това е сериозна предпоставка да бъдем един от сериозните участници в очертаването на рамките, в които ще се развива човечеството през следващите десетилетия.

– Разбира се, това е много похвално, но от друга страна имаме и много обективно противодействащи фактори на този процес. Бихте ли ги посочили?
– Първо тези фактори са свързани с геополитическата неопределеност на света като цяло. След Ялтенската система на сигурност, основана на биполярния модел, характерен за света през 20 век, днес се сблъскваме с липсата на цялостна конструкция на що-годе завършена система за регионална и световна сигурност. Това е много сериозно предизвикателство, защото без отговор на тези въпроси не бихме могли да съхраним своята идентичност и своето право и през призмата на националните ни интереси да определяме бъдещето на нашата страна. Вторият проблем, който дори бих поставил на по-предна позиция, това е за жалост обективният процес на маргинализация на българското общество. И дори бих си позволил да използвам по силни думи, лумпенизация на значителна част от българското общество. Похвално е, разбира се, когато академици, хора на науката тръгват с подобна инициатива. Но напълно логично е да си зададем въпроса има ли обществена готовност, за потребност не говоря, защото тя е обективно предопределена, а именно обществена готовност да се възприеме това, което се предлага от носителите на духовното в нашия живот? Ако няма такава, то тази инициатива е предварително обречена на неуспех.

– Как трябва да се преодоляват това и други предизвикателства пред НИ „Единение“?
– Предизвикателствата са изключително сериозни. Хората, които се включиха в това движение, трябва да съчетават в своите усилия две неща. Първо да лансират идеите, които отговарят на развитието на цивилизацията и на потребностите на българското общество. Второ, да изпълняват функциите на просветители, които да издигат интелектуалното и професионалното ниво на българското общество. Това не става с магическа пръчка. То изисква изключително голяма всеобхватност на усилията, така че те да ангажират както различните социални сфери в България, така също и да пробият стената на незаинтересоваността и дори антипатията от страна на съществуващите и сега действащи политически субекти.

– Практически какво според Вас още трябва да се прави?
– Мисля, че участниците в „Единение“ трябва да разработят една паралелна допълнителна програма, свързана именно с интелектуалното и духовното възпитание на българската нация и особено на подрастващите поколения. Техният глас трябва да звучи много по-мощно и по-уверено. Той би трябвало да има решаващо значение и в необходимата цялостна реформа на системата на образованието. Имам предвид не толкова нейното модернизиране под знака на електронизацията и новите технологии, а най вече привеждането на образователната система в унисон с новите моменти на развитието, без да загърбваме онова, което ни е извело до това равнище, и без да забравяме приноса на българската държава и българския народ в развитието на цивилизационния процес.

– През последните 30 години България се приобщи към НАТО и ЕС, тръгна се по пътя на възприемане на западните демократични ценности и пазарната икономика. По този път обаче възникнаха пречки. Сегашната ситуация в страната в много отношения е кризисна. Как да се продължи напред за преодоляване на затрудненията?
– Преди всичко трябва да се разбере, че решенията не могат да дойдат чрез някакъв автоматизъм нито от Брюксел, нито от някоя друга столица. До голяма степен всяка страна има своя специфика, а факторът народопсихология играе важна роля в определянето на стратегията за нейното развитие. Мисля, че без да си затваряме очите за чуждия опит, трябва да се потърсят специфични български решения на острите проблеми, пред които е изправено нашето общество. Това важи за всички области на развитието. Ето един пример. Сега много се говори за системата на здравеопазването. За това, че тя не само не се развива в унисон с обществените потребности, а точно обратното, че линее и загърбва здравето на българските граждани.

– Как се стигна до този сериозен проблем?
– Това се случи, защото някои доморасли политици, се опитваха да налагат чуждестранния опит, чуждестранни модели, без да ги съобразяват с традицията в българското здравеопазване и то не само в рамките на 45 години между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г., но и с цялостното му развитие след освобождението на България от турско робство. Те се опитваха да съвместяват несъвместимото. Изпаднахме в състояние на едно шизофренно състояние на здравеопазването. От една страна, под обществения натиск се опитвахме да съхраним някои от придобивките, които бяха характерни за финансираното изцяло от държавата здравеопазване преди Десети ноември. От друга страна обаче въвеждахме пазарни принципи, които влизат в открит конфликт с онова, което е било, и правят невъзможна сглобката между две тотално противоречащи си модели и подходи за решаване на проблемите.

– Това се вижда и в много други области. Къде е основната беда?
– Тя е, че за разлика от много други източноевропейски държави, а това може и да го отнесем към някои от най-развитите западноевропейски държави, ние подходихме към пазарната икономика като към панацея, която може да реши всички проблеми във всички сфери на българското общество. Същото се отнася и за селското стопанство, и за тежката промишленост, и за подхода ни към новите технологии. Досегашният ни опит показва, че оставянето на всички проблеми във всяка една сфера на свободно движение в морето на пазарния волунтаризъм води практически до катастрофа.

– А къде е държавата, къде са нейният поглед и контролът й върху положението в страната и обществото?
– Държавата съществува, има правителство и властови структури, които са предопределени да ръководят и да изпълняват регулиращи функции. В България тези функции са в значителна степен заличени. Пазарният волунтаризъм фактически унищожи регулативните функции на българската държава. От тук идват големите проблеми. Ето защо следва да обърнем този модел и поставим акцента върху еманципацията на държавата. Следва час по-скоро да преустановим продължаващата абдикация от нейните конституционни задължения. Без това няма да можем да решим нито един проблем. В момента има един неприкрит конфликт между основния закон на държавата, т.е. българската конституция, и ситуацията, която цари във всяка една сфера на нашия живот. Нещо повече. Известно е, че антиконституционната дейност е най-тежкото престъпление според нашето съдопроизводство. Но в случая никой не съди нито министри, нито правителство, нито всички онези, които практически хвърлиха България в бездънното и изключително буреносно море на празния волунтаризъм. Тук е основният проблем, затова трябва да се намерят подходи, така че по всевъзможно най-безболезнен начин да въведем конституционен ред във всяка област и да възстановим регулативните функции на българската държава.

– Проф. Захариев, Вие сте ръководител на три обществени организации за международни връзки на основата на общи интереси и чрез съвместни действия. На каква база трябва да се търси единение на България с другите държави, което е необходимо, за да се решават актуални двустранни и международни проблеми?
– Една от особеностите на етапа, в който се намираме, е изключителната интернационализация на всички области от живота на съвременното общество. Навремето, описвайки ситуацията в света, образно употребявахме термина „големия град“ и „голямото село“. Днес нещата според мен са още по-сложни, защото светът прекрачва границата на разминаване между „големия град“ и „голямото село“ и навлиза в условията на „голямото село“, т.е. на глобална взаимосвързаност на интересите на отделните народи. Ето защо светът се нуждае и от нови интеграционни устои и от нова визия за своето глобално бъдеще. Затова трябва да сме наясно, че без да забравяме националната специфика и фактора народопсихология, ние сме в условията на «споделеното бъдеще». От тази гледна точка, не можем да направим нищо градивно, което да не е в унисон с общите тенденции и споделените интереси. За жалост и в тази област България далеч изостава от обективните тенденции, както при формирането на нейния национален интерес, така и на общите тенденции, които се развиват в Европа и в света като цяло. Затова е изключително важно да се намерят и определят специфичните ни интереси не само в съществуващите интеграционни общности, като ЕС и НАТО, но и да се търсят техните проекции в регионален план – примерно на Балканите, в Близкия изток и Северна Африка. Ние не трябва да възприемаме своето участие в тези интеграционни общности като нова разделителна линия между нас и другите сили, които са вън от тях.

– Какво имате предвид?
– Имам предвид отношенията между ЕС и НАТО и Русия. Също отношенията между ЕС и Китай. Трябва да отчитаме изграждането на един нов регулативен център на световната политика и икономика около Пекин и Москва. Светът, според мен, върви в посока на възстановяването на единствено реално доказалия досега своята ефективност подход на баланси в рамките на една възстановена биполярност. Това е едно голямо предизвикателство за всички държави от ЕС. За жалост нашата държава тотално е делегирала тези възможности във външнополитическата и външноикономическата сфера на центровете, които са извън пределите на България.

– След Вашия обстоен анализ на значението на НИ „Единение“, ситуацията в страната и в света, бихме ли могли да завършим нашия разговор с въпроса как занапред според Вас трябва да се развива НИ „Единение?
– Бъдещето на НИ „Единение“ трябва да бъде в посока на неговото масовизиране, на неговото изграждане под един нов обществен знак. Ако се тръгне по пътя на неговото партизиране, това ще бъде началото на края на инициативата. В миналото имаше много такива случаи, когато подобни опити тръгваха от интелектуални кръгове, но след това се препъваха и загиваха в стремеж за партизиране.

– Как най-добре може да се масовизира още повече „Единение“.
– Съвременната политическа конструкция, т.е. изграждането на политическите взаимоотношения на базата на традиционните партии, се намира в дълбока криза. Тази система все по-трудно може да изпълнява функциите си на трансмисия между обществената воля и държавата. Затова въпрос на време е, кога традиционните партии ще загубят своя сегашен традиционен облик, който ние познаваме от 19 и 20 век. Те, от една страна, ще придобиват все по-гъвкави организационни форми, свързани и с нови системи за вземане на решения. Това неизбежно ще ги доближава до обществените движения, добили популярност под името «нови социални движения». Съгласно обществените потребности спонтанно ще възникват обществени инициативи, които ще обединяват значителни части на обществото и ще влияят върху конкретната политика. Така че партиите ще преминат в едно ново състояние и ще придобиват нови функции. От тази гледна точка, мисля, че НИ „Единение“ трябва да се развива именно като такова обществено движение. Много важно е също тази широкомащабна програма, с която бе представена волята на интелектуалните среди в България по отношение на нейното бъдеще, да придобие съответните «пътепоказатели», които да маркират трасето, по което трябва да се върви за решаването на най-болезнените проблеми на държавата и обществото. Поради това, че програмата на инициаторите на НИ „Единение“ е изключително широка, има реална опасност в многото планови задачи да се загуби основното. Защото ако се загуби основното, като се тръгне към решаването на всичко, в крайна сметка се стига до нищото. Според мен следващият етап на НИ „Единение“ трябва да бъде отварянето му към нови социални кръгове. Важно е това да бъдат професионално утвърдени кръгове, т.е. хора с висок професионален авторитет и култура.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-10-11T13:31:24+02:00