ЕвростатЕвростат разпространи данни, които показват, че въпреки известното повишено през последните пет години удовлетворение от живота, българите все пак си остават почти по всички показатели на изследването най-нещастните граждани на Евросъюза. Оценката как се живее в България се е подобрила с 0.6 пункта. Използвана е скала с 11 степени, според която регистрираното равнище за България е 5.4 пункта, докато като най-доволни се определят финландците с 8.1 пункта, а средният показател за ЕС е 7.3 пункта.

В горната част на класацията са още Австрия, Дания, Полша и Швеция, а в долната, но преди нас – Хърватия, Гърция, Литва, Унгария, Латвия и Португалия. Българите отново заемат последното място и по критерия за удовлетворение от личните отношения, макар да има увеличение на резултата с почти 1 пункт – от 5.7 на 6.6. По този показател компания ни правят гърците, хърватите, румънците, унгарците и италианците.

България е страната с най-голям дял недоволни от финансовото си положение, достигайки тревожните 70.6% – далеч пред следващите я Хърватия (55.4%) и Гърция (53.4%). Колко значителни са диспропорциите показва фактът, че във Финландия групата на недоволните по този показател е едва 11.6%. А в отговора на въпроса дали хората в България са доволни от работата си, само гърците показват по-ниски стойности от българите.

Своеобразният барометър за щастието също не ни отрежда място, достойно за гордост. Докато общо 60 процента от европейците заявяват, че през последните 4 седмици са били щастливи през цялото време или по-голямата му част, а 14 процента са уверени, че са се чувствали непрекъснато щастливи през този период, то в Латвия, България и Гърция анкетираните, които никога или почти никога през годината не са били завладени от това прекрасно чувство са около и над 30%.

Данните от европейската статистика съвсем не са оптимистични за страните в дъното на класацията. Процентите обаче не отчитат и други важни фактори, които определят удовлетвореността на отделните народи от Стария континент. Независимо от полезното и свободно съжителство на много национални общности в Европейското обединение, то те си остават различни. Имат своя специфичност, своя народопсихология и свои очаквания от живота.

Ето защо, като изключим безспорно важната материална осигуреност в бита, за българите например, липсата на средства за духовност, правенето и съприкосновението с култура и изкуство, също е разочароващо. Сънародниците ни се вълнуват искрено и от това дали са възпитали добре децата си, дали са ги изучили, дали са им осигурили „покрив над главата”, влияят се дори болезнено от пораженията и победите на своите политически идоли. С една дума – сложен е българинът, а и сложно е мерилото му за щастие. Така че данните на Евростат са полезни, но насочват най-вече към необходимостта от единни действия срещу социалния срив сред голяма част от населението. Ако само по този показател постигнем напредък, то едва ли ще е изненада придвижването ни към по-челни позиции.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми