Без ваканция за Белград и Прищина и техните покровители

/Без ваканция за Белград и Прищина и техните покровители

За някои мечтатели предверието на август е толкова ваканционен период, че наивно очакват пълно затишие в международните дела, та дори мир и спокойствие по всички оси на противопоставяне. По стародавна традиция обаче Балканите си остават зона на непредсакуемост. За компресираната с противоречия многоетническа смес на полуострова явно няма сезони на пълно примирие, защото райският къс земя винаги е бил сплит от интереси не само за местните народи, а и на големите играчи на международното поле. Именно затова всяко действие на местно, балканско ниво, трябва да разглеждаме и през призмата на по-глобалните процеси, дори извън тези на най-голямото междудържавно обединение – Европейският съюз. Тогава възниква и логичният въпрос – има ли Брюксел ресурс да оказва влияние върху тревожни процеси в прилежащата му зона, останала извън обсега на макар и „мек” административен контрол? Очевидно не съвсем, поне що се отнася до феномена на все по-рапространените „замразени конфликти”. Един от тях, този между Сърбия и Косово, е пример за дипломатическа безпомощност и неефективност на международните арбитри, но и на драстичен антагонизъм между противопоставените елити в Белград и Прищина.

Премиерът на Косово Рамуш Харадинай продължава да изненадва дори близките си съратници с действия, които наглед противоречат на неговите лични и политически интереси. След като стана инициатор за въвеждането на 100-процентови мита за внос в Косово на стоките от Сърбия и Босна и Херцеговина, което е вид ембарго, той дори се противопостави на съветите и от САЩ да отмени тази драстична мярка. И противно на очакванията се опълчи не само на своите най-верни отвъдатлантически покровители, но и на редица европейски ментори. Бившият командир в Армията за освобождение на Косово Харадинай се спречка дори със своя боен другар, президентът на страната Хашим Тачи. Намери обаче подкрепа за нетотстъпчивостта си за митата в председателя на парламента и цяла пляда от твърдолинейни политици.

Всичко това доведе до блокирането на т.н. „Брюкселски процес” за регулиране на конфликта между Сърбия и Косово и временното абдикиране на Евросъюза от активност по проблема поради невъзможност за съгласие, но и във връзка с ангажиментите около изборите в зоната на Общността. Но както е известно, както и в природата, образувалият се вакуум дълго не остана празен. В практически свободното пространство се настаниха със своя инициатива канцлерът на Германия Ангела Меркел и френският президент Емануел Макрон. Те поставиха началото на „Берлинския процес” с амбициите да възстановят с посредничество преговорите и разрешат дългогодишния проблем, но и защитавайки своите амбиции за лидерство в ЕС след оттеглянето на Великобритания във връзка с хаоса около Брекзит. Верен на своята активност, френският държавен глава направи дори тактическо посещение в Сърбия, разчитайки на традиционните добри отношения с Белград. Той обеща съдействието на своята страна при изграждането на метрото в столицата Белград, а потвърди и готовността за по-нататъшно развитие на военното сътрудничество межу Франция и Събрия.

Активността на Франция и Германия би трябвало да продължи с поредица от срещи с участието на висшите ръководители на Сърбия и Косово. Този процес обаче очевидно не върви с очакваната динамика, тъй като Сърбия и Косово периодично влизат в остри конфликти, които ги разделечават дори от минимално съгласие.

И точно в този момент се стигна до сензация, но вероятно за не толкова посветените в повишената балканска емоционалност и странност в политическите нрави. Рамуш Харадинай ненадейно подаде своята оставка като премиер. Заявената и оповестена причина от самия него е свързана с призоваването му за разпит като обвиняем в Специализирания съд за бившите лидери на Армията за освобождение на Косово /АОК/ в Хага. Тоест, косовският шеф на кабинета напусна поста, според думите му, за да се брани като гражданин, а не като ръководител на правителството. От проведения еднодневен разпит при закрити врати засега няма информация. Самият заподозрян пък е бил посъветван от адвокатите си да се брани с мълчание, което не му попречи да заяви пред медиите, че всъщност не е разбрал за какво е призован пред съда.

Не е излишно да припомним, че през пролетта на 2015 година Харадинай също предприе подобен ход. Той подаде оставка и се яви доброволно пред трибунала в Хага, където в хода на своя по-дълговремен престой бе оправдан два пъти. Последва триумфалното му завръщане в Косово и възкресяване на политическата му кариера. Ето защо някои наблюдатели подозират подобен сценарий и сега. Но не се изключва и намесата на влиятелния международен фактор, който има интерес от временното оттегляне на Харадинай. А целта е постигането на споразумение между Белград и Прищина, но и поставяне на масата на преговорите на стратегически привлекателната „Прешевска долина”. А както е добре известно, именно през сръбските сега общини Прешево, Буяновац и Медведжа преминава важният във всяко отношение път от Сърбия, през Македония, та до Гърция. Тази комуникационна възможност за свързване на православните народи очевидно винаги е била обект на особено внимание и далеч от пределите на региона.

Оставката на Рамуш Харадинай може да се тълкува и като възможност за активизиране на практически прекъснатите преговори между Белград и Прищина за постигането на взаимноприемливо споразумение с последващо признаване на назависимостта на най-младата държава на Балканите от страна на Сърбия. Тактическото или по други съображения абдикиране от властта на премиера отрива възможности за по-голяма маневреност на сегашния косовски президент Хашим Тачи. Именно той до неотдавна води по-открита и прагматична политика със своя сръбски колега Вучич за размяна на територии между двете страни с цел затваряне на конфликта. Президентът на Сърбия остави в този процес впечатлението, че се приближава също до тази идея и очевидно имаше желание да остане в новата сръбска история като човекът, спасил страната си от бремето с Косово. Вучич обаче се сблъсква и с неединството на своята нация по въпроса за корекцията на граничната линия и отричането на този вариант от по-твърдолинейни политически представители, включително и от влиятелната църква.

На пътя на съгласието обаче застана категорично Харадинай със свои по-радикални привърженици, което торпилира преговорите и ги доведе до пълен застой и безперспективност, включително и заради въведените от Косово 100-процентни мита за внос на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина. Така че оттеглянето на премиера, което може да се окаже и временно поради предстоящите общи избори в Косово, е възможно да е резултат и на тактизиране под външен натиск с цел отстраняване на конфликта с последващо геополитическо преформатиране на тази част от Балканите.

Зареденият с все още редица неизвестности конфликт между Сърбия и Косово провокира и някои важни въпроси не само по тази ос на напрежение, но и в далеч по-широк формат. Докато привързаната изцяло към политиката на САЩ Прищина не предизвиква дилеми за сегашната и бъдеща си ориентация, то със Сърбия проблемът е далеч по-сложен. Официален Белград осъществява открита политика на привързаност към Русия и осъществява с нея стратегическо сътрудничество. Общата славянска принадлежност и православието също са обединителен фактор между Белград и Москва, който не трябва да се пренебрегва. От друга страна сръбската политика не е толкова отдалечена от следвания от Югославската федерация десетилетия наред курс на балансиране между великите сили, известен още с формулировката „равна отдалеченост”. На този етап това се проявява по-скоро на декларативно политическо ниво, но и с реални действия по посока на изпълнение на предприсъединителните критерии за членство в Евросъюза.

Така че разплитането на сложния възел с Косово би могъл да открие реални възможности за допълнително маневриране на Сърбия не само в регионален, но и най-вече в европейски и по-широк мащаб. Тук не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че на Балканите все по-отчетливо се сблъскват интересите на големите играчи на световната политическа сцена. Те по свой начин, всеки със специфичните си възможности и средства, се опитват да наложат влияние в региона. Ето защо Косово и Сърбия са само част от този сложен пъзел, който многократно се подрежда и преподрежда в старата, по-новата, но и в най-новата история и то не без външна външна намеса. Затова, изглежда, все по-реалистичен изглежда наложилият се метафоричен образ за Балканите като кръчма, в която всеки пие, рядко плаща, но който плати – поръчва и музиката.

НК

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-07-26T11:21:59+02:00