170 години от рождението на Иван Вазов„Българийо, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни,
от теб приети – върнах ти ги в песни.“

Тази дълбоко лична, превъзходна поетична и искрена патриотична изповед на патриарха на българската литература, народния поет и обществен авторитет Иван Вазов винаги си припомняме, когато отбелязваме уважението си към гениалния поет, писател и публицист. На 9 юли отново отдадохме почит към делото на гениалния Вазов, от чието рождение се навършиха 170 години. Изложба в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ под надслов „България, аз всичко тебе дадох“ проследи моменти от живота на писателя, събрани върху документални пана.

Библиотеката на БАН показа оригинали на произведения на великия писател. Народният театър, носещ името на Иван Вазов и където се показват негови пиеси от класиката на българската драматургия, отбеляза юбилея със спектакъла „О, ти, която и да си“. Представлението по оригинален начин показа любовния живот на снажния, представителен и харизматичен мъж, какъвто съвременниците му са запомнили Вазов. В родния му град Сопот, носещото неговото име читалище организира четири събития.

Творчеството на Иван Вазов изгражда образа на България и разкрива духовното състояние на нацията на границата на две епохи: последните години преди Освобождението от турско иго и първите стъпки на Свободна България. Това са периоди на голям подем на националното самосъзнание и дух, на жертвоготовност и героизъм за Отечеството, но и на малодушие, примиренчество и забвение на подвизите за свободата и независимостта на Отечеството. Затова, ако новите ни поколения искат да разберат България, те задължително трябва да прочетат поне най-важните произведения на народния поет и писател, сред които се открояват „Под игото“, „Аз съм българче“, „Епопея на забравените“ и др.

Може би в деня на 170-та годишнина от рождението на Иван Вазов трябва да си спомним, че неговото макар и регионално по характер творчество има безспорни художествени и общочовешки ценности, поради което е и международно признато. Произведения му са преведени на над 20 езика и са издавани в редица страни, така че той е сред създалите литературни шедьоври творци, които ни дават пълно основание да казваме, че и ние сме дали нещо на света.

Освен, че създава голям брой стихотворения, поеми, разкази, повести, романи и пиеси прочутият сопотчанин има голям принос и в създаването на българския книжовен език, което започва от епохата на възраждането. С голям усет и умение той обогатява речниковия фонд на книжовния ни език с изразителни думи от българските диалекти. Това ни задължава днес да пазим „езика свещен на нашите деди“ от попълзновения на ненужни чуждици, безсмислени словосъчетания, дори и вулгаризми.

Много са темите в колосалното творчество на народния поет, но най-мощно в неговите произведения присъства патриотизмът. С основание известният познавач на творчеството на Вазов и неговото художествено и обществено значение член. кор. на БАН Иван Гранитски казва: „Иван Вазов търси истинските нравствени опори, върху които да стъпи българското общество в навечерието на новия век. Той знае, че народ, който се надява на добро бъдеще, трябва да има обединяваща национална кауза, вдъхновяваща национална идея; че трябва да възпитава младите и подрастващи поколения в дух на обич към собствената отечествена традиция; че трябва да работи за изграждане на устойчиви морални и естетически ценности.“

Колко съвременно звучат и днес тези безценни послания на патриарха на българската литература! Защото именно отсъствието на обединение и Единение на основата на обединяваща национална кауза и вдъхновяващи идеи за истинска демокрация и благосъстояние на цялото общество са и днес главните проблеми на Отечеството. Може би не е излишно да добавим колко важни за нашето общество и особено за така наречената политическа класа са „истинските нравствени опори“, без които е невъзможен успешен напредък в обществото и държавата.

Любомир Михайлов

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Иван Вазов

Станете част от бъдещето на България участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми