БАН чества 150-ия си рожден ден

/БАН чества 150-ия си рожден ден

БАН чества 150-ия си рожден денБългарската академия на науките чества 150 години от основаването си. Най-голямата научна организация у нас е правоприемник на учреденото на 12-и октомври 1869 г. в румънския град Браила Българско книжовно дружество. Интересна фотоизложба на „Моста на влюбените“ при НДК показа разнообразието от постижения на българските учени в различни области – от природните и технологичните до хуманитарните и социалните науки, което предизвиква национална гордост.

„Широката общественост в България трябва да разбере ползата от науката, защото без наука няма добро образование, здравеопазване, няма национална сигурност, конкурентноспособна икономика“, напомни председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Днес учените в Академията са над 2500 души. На тържествена церемония в Националния археологически музей просветният министър Красимир Вълчев награди 41 млади учени от БАН за техния изследователски принос.

Известно е, че миграцията на младите хора е най-голямата загуба на националния ресурс, коментира акад. Ревалски и посочи, че финансирането е основен проблем за Академията. „Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените“.

Председателят изтъкна, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.: „Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие“. Според академик Ревалски обаче в последните 2 години има подобрение в това отношение. „2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове“. Той посочи като най-голямо предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700–800 учени по чисто биологически причини.

Инициаторът на Национална инициатива „Единение“ акад. Стефан Воденичаров, който бе председател на БАН през периода 2013-2016 г., каза през 2014 г. в словото си за честването на 145-та годишнина от нейното основаване: „БАН днес е не само безспорният лидер на науката в България, основа за развитие на иновативна икономика, но има и задачата да е център на духовността, да възроди духовното начало у българите.“. Той посочи, че академичните учени постигат 34% успеваемост в конкурсите на ЕС за наука при 23% средно за Европа и 17% при другите български участници.

По времето, когато акад. Воденичаров бе председател на БАН, в Академията бе подготвена книгата „Възгледи за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България“. Това издание не е изгубило актуалността си и сега, защото посочва какви перспективи може да има страната ни в близките 20-30 години.

ЛМ

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-10-15T14:02:17+02:00