“Ассара” събира български и световни учени

/“Ассара” събира български и световни учени

“Ассара” събира български и световни учени. Снимка: БулфотоГълъбово събира археолози от 12 държави и ключови за археологията научни и музейни институции на Първата международна археологическа конференция “Гълъбово в Югоизточна Европа и отвъд”. Форумът е посветен на 30-ата годишнина от разкопките на селищна могила „Ассара” и ще се проведе от 25 до 28 октомври. Освен български учени в работата ѝ ще се включат гости от Харвардския университет в САЩ, Метрополитън Музеум в Ню Йорк, Университетите в Дъръм и Бристол, Великобритания, Токайския университет от Япония. Учени от Белгия, Германия, Финландия, Турция и Франция, Холандия, Чехия, Румъния и Гърция ще представят доклади и научни съобщения.

Конференцията ще завърши с кръгла маса „Опазване на културното наследство и възможности за социализация на археологическите обекти в Югоизточна Европа и Анатолия”. В нея ще вземат участие Министерството на културата, РИМ – Стара Загора, Националния археологически институт при БАН, Археологическия музей „Марица-Изток” в Раднево, Истанбулския и Техническия университет в Турция. Селищната могила край Гълъбово, разположена в местността Ассара, е обект с национално значение от 2017 г. Тя е съхранила данни за живот по тези земи на повече от 7000 години – от новокаменната епоха до Средновековието. Единствено тук е изследван периодът 11-18 в. пр. Хр., известен като „култура Гълъбово”. Датирана е от експертите от 6-ото хилядолетие пр. Хр. и е с внушителни размери 12м/180 м, с обща площ 23,4 дка. Укрепена е с каменна стена като акропол. Обитавана е до 4-тия кръстоносен поход в началото на 13-и век. Проучвана е чрез спасителни разкопки в продължение на шест археологически сезона под ръководството на проф. д-р Красимир Лещаков. Строителните дейности през 50-те години на 20-и век в района на Гълъбово (ТЕЦ “Марица-Изток 1”) нанасят сериозни щети на могилата. Почти напълно са унищожени пластовете от Средновековието и античността. Това и предизвиква спасителните разкопки през 1988-1992 и 1995 г., които са прекратени след изваждането на паметника на културата от двора на ТЕЦ 1.

Колекцията от разкопките включва над 200 керамични съда, златни и бронзови накити, сечива, въоръжение и много други предмети, които биха били гордост за всеки музей. Тук са открити първите съдове на „бързо грънчарско колело“, масово производство за нуждите на бита; съдове за пренасяне на парфюми, първата бояджийска четка на около 4 хил. години.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2018-10-24T10:36:32+02:00