Туризъм2018-07-09T20:00:06+00:00

Туризмът – ключова за България индустрия, фактор за развитието на съпътстващи отрасли в икономиката. Тенденции, проблеми и перспективи.

В съвременния свят туристическата индустрия безспорно е сред найбързо развиващите се индустрии, както като темп и динамика, така и по степента на глобализация. Продължава растежът на туризма като световна индустрия, която вече генерира 10,2% от световния брутен вътрешен продукт и осигурява директно 3,6% от заетостта на работната ръка в световен мащаб, а заедно със съпътстващите индустрии, които се реализират през туризма осигурява 9,6% от световната заетост на работната ръка.

През 2016 г. туризмът представлява 12,8% от БВП на България. България има потенциал той да бележи ръст над средно световния, 3,9% – 4,3% годишно, като през 2027 г. формира 16,7% от БВП.

В България туризмът продължава да бъде сериозен работодател, като директно в него са ангажирани 98 000 души, а заедно със съпътстващите индустрии туризмът осигурява заетост на 363 000души (12% от общата трудова заетост в България).

Българският туризъм ще се нуждае все повече от работна ръка, като за да отговори на очакванията и разширяването на пазара трябва да се осигури минимален ръст от над 5% всяка година.

Туризмът е привлякъл през 2016 г. в България инвестиции в размер на 1,294 млрд. лв., което е 7,3% от общите инвестиции в страната. За съжаление преките инвестиции в туризма у нас значително отстъпват на инвестициите в съседните страни, които са и преките ни конкуренти. Очакванията са за известно повишаване на ръста на инвестициите в туризма, като към 2027 г. туризмът ще привлича над 1 млрд. Евро директни инвестиции годишно в България. Това повишаване отстъпва като темп и ръст на средното нарастване на инвестициите в световен мащаб и ни прави по-слабо конкурентни. Следва да се отчете, че размерът на привлечените инвестиции може значително да се увеличи при промяна на структурата на предлаганите видове туризъм и туристически услуги в България, съответстващо на световното търсене. Става въпрос за повишаване на относителния дял на балнео-, спа- и уелнес-туризма, медицинския туризъм, планинския и зимен туризъм, културно-историческия туризъм и др. в сравнение с относителното тегло на морския туризъм, където цените на туристическите продукти и услуги са най-ниски.

Туризмът трябва да се разглежда като ключова за България индустрия, която пряко или косвено генерира близо 1/7 от БВП на страната. България изостава от динамиката на развитие на туристическата индустрия в световен и европейски мащаб, което трябва да стане обект на задълбочен анализ, както от страна на правителството, така и от страна на водещите браншови организации и специализираните научни и аналитични центрове.

Посочените по-горе проблеми и тенденции и официалните статистически и финансови данни, поставят България на 73-то място в света по развитие на туризъм, в класацията на Световния съвет по туризъм, като прогнозата на WTTC (World Travel and Tourism Council) и на UNWTO е, че към 2027г. България ще отстъпи още назад и ще заеме 94 място в света по развитие на туризъм, като дори съседни по-малки страни от нас, като Албания и Македония ще ни изпреварят.

От гледна точка на търговския баланс на страната, туризмът е „експорт на място“ чрез довеждане на външния потребител до националния ни пазар. Същевременно туризмът като индустрия е сериозен фактор за постоянна и временна трудова заетост, за съхраняване на културно-историческото наследство и традициите, за развитие на регионите, както и фактор определящ екологичния баланс човек – природа.

България има потенциал да развива 5-те глобални видове туризъм, но не го използва оптимално

България е сред малкото страни, която има природно-климатични и културно-исторически дадености за развитие на 5-те основни вида туризъм, формиращи над 94% от платежоспособното търсене на туристически услуги в света. Летен/морски туризъм формиращ 52,4% от общото предлагане на услуги в България, зимен/ски туризъм 16,2%, културно-исторически 11,1%, балнео, спа и уелнес туризъм 6,6%, селски и екотуризъм 4,2%, други 9,5%.

Имаме топло вътрешно море с най-слаба соленост като морски курорт, 5 високи планини със 146 върха над 2000 м. и втората в света концентрация на термални минерални води, които позволяват целогодишно използване за рекреативен и рехабилитационен туризъм. Оттокът на денонощие на минералните води е 423 млн. литра, а само този на термалните минерални води е над 272 млн. литра. Имаме изключителна даденост за културен туризъм. До момента са открити и описани над 40 000 културни, исторически и археологически артефакти. Българската природа е от най-съхранените в естествен вид в Европа и е мощен притегателен фактор за развитие на екотуризма. Към това трябва да прибавим винен туризъм, приключенски туризъм, ловен туризъм, голф туризъм и др.

Освен факта, че през 2016г. Европейският туризъм бележи постоянно увеличение, а Европа продължава да бъде основна туристическа дестинация в света, Източна Европа и Балканите в частност, се развиват много динамично и бележат двойно по-голям ръст от останалата част на Европа.

По данни на WTTC негативен факт за България е, че съседните страни привличат интензивно много повече инвестиции, в сферата на туризма, отколкото България, средно годишно около три пъти повече, отколкото страната ни.

Основните проблеми пред туристическата индустрия в България са три:

  • Недостатъчни външни инвестиции, спрямо ръста, който бележи туризма в световен мащаб и потенциала на България.
  • Недостиг не само на специализирана, но и на помощна работна ръка в туризма.
  • Бавна и недостатъчна диверсификация по различните видове направления и различните видове туризъм.

Възможностите за превръщане на България в целогодишна туристическа дестинация все още не се реализират. Акцентът в рекламата на българския туризъм (макар и недостатъчна), продължава да бъде върху морския и ски туризма, които са сезонни и естествено ограничени. Не се използва огромния потенциал на богатото културно-историческо наследство на България и възможностите за балнео, спа и уелнес туризма на основите на минералните ни води, които могат да превърнат България в целогодишна дестинация за по платежоспособни туристи.

Сдружение Единение - икона туризъм

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

  • Да се създадат условия за използване на потенциала, свързан с богатото културно-историческо наследство на България и възможностите за балнео, спа и уелнес туризма на основите на минералните ни води, както и селския и екотуризъм, които могат да превърнат България в целогодишна дестинация за по-платежоспособни туристи при отчитане на изчерпващия се потенциал за морски туризъм.
  • Да се осъществи реална диверсификация на туризма в България чрез развитието на 5-те основни видове туризъм, за които България има необходимите природни, климатични и инфраструктурни възможности – летен/морски, зимен/ски, културно-исторически, балнео, спа и уелнес, селски и екотуризъм.
  • Да се осъществи публично-частно партньорство за ефективна реклама на България като целогодишна туристическа дестинация, чрез създаване на Национално бюро по туризъм, към което да създаде Национален фонд за туристическа реклама. Националният фонд може да се попълва в равни пропорции от предоставени от бюджета средства и вноски на туристическия бранш, а тяхното разходване да се управлява от националното бюро по туризъм, чието ръководство отново да бъде на базата на публично-частно участие.
  • Националният съвет по туризъм да получи повече правомощия и инструментариум за взимане на решения и контрол, като се преобразува в Национален съвет по чл. 21-22 от ЗА към ресорния вице-премиер отговарящ за туризма.
  • Да се преодолее несъответствието между бързото нарастване на туристическата инфраструктура (хотели и леглова база) и съществуващата инженерна инфраструктура (пътища, паркинги, енерго и ВиК мрежи).
  • Да се формират политики за задържане на специализирана и помощна работна ръка във всички видове туризъм, чрез съществено оптимизиране на заплащането, прилагане на система за постоянна квалификация (професионална и езикова), създаване и прилагане на по-гъвкаво законодателство за почасова работа, наемане на стажанти, провеждане на обучения в практиката и т.н., както й намаляване и съкръщаване на сроковете на административните процедури за привличане на сезонни работници и стажанти от 3-ти страни.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми