Насоки за развитие на земеделието в България

Насоки за развитие на земеделието в България2018-07-09T19:26:02+00:00

Насоки за развитие на земеделието в България

Основната цел пред сектора би следвало да бъде създаването на интензивен, а не екстензивен модел за развитие. Това налага създаване и внедряване на нови технологии и подходи, като крайната цел би следвало да бъде преход към интегрирано биологично земеделие.

Първата стъпка за успешното развитие на българското земеделие е в широкото внедряване на методите на прецизното земеделие. Това понятие включва използването на достиженията в областта на информатиката, електрониката и фината механика, химията и биотехнологиите. Прилагането на технологиите за прецизно земеделие би имало следните положителни ефекти:

  • Прецизен контрол върху посевите вследствие минимизирането на употребата на торове и препарати за растителна защита;
  • Прецизирането на контрола на свой ред ще доведе до оптимизиране на разходите на фермерите;
  • Широкото навлизане на тези технологии би довело до стимулиране на развитието на съпътстващите отрасли на българската икономика;
  • Технологиите за прецизно земеделие са ключова предпоставка за успешен масов преход към биологично земеделие.

Втора, изключително важна стъпка, е съчетаването на успешните технологии и практики в прецизното земеделие в единна интегрална форма на управление както за отделното стопанство, така и за сектора като цяло. Подобна управленческа форма трябва да съчетава в себе си постиженията в областите на математиката, информатиката и икономиката. Не по-малко важни елементи на такава система са постоянният достъп на потребителя до експертни познания и образователни ресурси.

Разработването и въвеждането на подобни системи за интегрален контрол би довело до следните конкурентни предимства:

  • Оптимизиране разходите на отделните стопанства.
  • Осигуряване на стабилни добиви независимо от вариациите в околната среда.
  • Прогнозиране на добивите и съответно подобряване на управлението на сектора.
  • Гъвкавост на стопанствата при определянето на оптималните култури за отглеждане.
  • Улеснен достъп до финансови ресурси на национално и на европейско ниво вследствие стабилизирането на продуктивността.
  • Улесняване на прехода към биологично земеделие.

Най-важният момент за формирането на цялостен качествено нов облик на българското земеделие е преминаването към комплексна биологична насоченост на стопанствата.

Биологичните стопанства могат да предложат решения на проблемите, свързани с измененията на климата, рационалното използване на водните ресурси и защитата на почвите и могат да бъдат ключов фактор при осигуряване на продоволствена сигурност.

Биологичното земеделие е важен приоритет в политиката за развитието на земеделието и трябва да бъде един от акцентите на Общата селскостопанска политика на България в бъдеще.

Контролът при биологичното земеделие обхваща целия процес – от производството на земеделската суровина на ниво ферма, през преработката, пакетирането и етикетирането на храната до продажбата в търговската мрежа. Всички оператори във веригата на биологичното производство (фермери, преработватели, дистрибутори, търговци на дребно) задължително сключват договор за контрол и сертификация с акредитирани контролни органи и подлежат на постоянен контрол. По този начин се постига максимална прозрачност и проследяемост на храната от полето до трапезата. Това, от една страна, дава гаранция за потребителите, а от друга страна, позволява в случай на неволна грешка или измама бързо да се открие виновният по веригата. За да бъде един продукт биологичен, той трябва да притежава сертификат.

С оглед прагматично приложение на биологичното земеделие и постигането на достъпност и разбираемост за широката маса от селскостопански производители, е необходимо да се предвидят съответни програми и обезпечаващи ги фондове за:

  • Изследвания по всички аспекти на биологичното земеделие, включително внедряването на научните резултати да бъде водещ приоритет.
  • Обособяване на центрове за консултации и обучение към всяка областна, общинска и градска земеделска служба в страната, като самите служители изпълняват тази дейност.
  • Разработване и изграждане на ефективни модули за едри и дребни стопанства, работещи в биопроизводството със съответните технологични карти, отнасящи се до различни отрасли – растениевъдство, животновъдство, рибовъдство, бубарство, пчеларство и др.
  • Изграждане акредитирани лаборатории за осъществяване на ефективен контрол и гарантиращи високо качество на производство.

Българските биологични продукти са качествени и конкурентоспособни – над 90% се изнасят.

Стратегията за развитие на биологичното земеделие в България следва да има следните цели:

  • Увеличаване броя на биологичните производители и преработватели, поефективно и конкурентоспособно биологично производство,както и на броя на българските биологични храни и напитки.
  • Ориентирани към практиката научни изследвания, образование, обучение и консултантска дейност в областта на биологичното земеделие.
  • Разработване и прилагане на нови технологии за прецизно земеделие.
  • Разработване и прилагане на нови технологии за интегрирано управление на земеделските стопанства.

Съществуват няколко ключови проблема, без решаването на които не би могла да се приложи и развива стратегията за развитието на биологичното земеделие в страната ни и то да се превърне в ключово бизнес направление:

1. Проблемът с придобиване и използване на земята и засаждането на земите с култури, които се третират с пестициди, проваля възможностите за биологичното земеделие във всички граничещи с тях райони.

2. Необходимост от регионални и локални стратегии за развитие на регионите и общините и от съгласуването й с общата национална стратегия. Ако биологичното земеделие стане национален приоритет, всички локални политики трябва да се приведат в съответствие с този приоритет, тъй като всички екосистеми са взаимосвързани и това особено се отнася за малка страна като България.

3. Националната стратегия за развитие на биологичното земеделие изисква много прецизно проследяване на изпълнението й. Неспазването на някои от изискванията от едни стопани може да доведе до промяна в условията за бизнес с биопродукти в съседни райони.

4. Развиване на политики и конкретни мерки за подпомагане на стопаните, които искат да развиват биологично земеделие, особено за селското население в планински и полупланински райони, които не са подходящи за крупно аграрно производство. Досега съществуващите мерки за подпомагане на тези стопани, реализирани чрез програмите за европейско финансиране, са или недостатъчни като средства, или неадекватно формулирани като проекти, или твърде бюрократизирани.

5. Преосмисляне и преустановяване на прилагането на технологични иновации, които използват земята по природонесъобразни и неефективни в дългосрочен план начини: например, производство на биогорива и заемане на земи от необосновано големи фотоволтаични станции.

Биологичното земеделие може да създаде устойчив поминък за селското население в планинските райони, което може да доведе до развитие на семейните ферми и връщане на хората в селата, особено на млади фермери, желаещи да се ангажират с биоземеделие. Важно е да се знае, че в почти 200 села у нас вече не е останал нито един постоянен жител.

Необходима е спешна промяна в законодателството в областта на храните, която да облекчи изискванията и процедурите, които да позволят на фермерите да преработват част или цялата продукция от фермата в краен продукт – храни и/или напитки, които да предлагат на краен клиент.

Концепция за интегрирано развитие на земеделието

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

  • Биологичното земеделие да бъде един от приоритетите на Общата селскостопанска политика на България в бъдеще, за което да се набележат и въведат в действие необходимите мерки и се осигури неговото непосредствено взаимодействие с морския, планинския и всякакъв вид друг туризъм.
  • Да се осигури научно обслужване на българското селско стопанство и в частност на земеделието.
  • Животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството да се превърнат във водещи структурноопределящи отрасли заедно със зърнопроизводстввото и маслодайните култури.
  • Изработване на модели за кооперирането на производители, преработватели и предприемачи е от ключова важност за ефективното развитие на устойчиво земеделие у нас.
  • Начина на живот, здравето на българина и доходите на дребните фермери и фамилни ферми да се обвържат с производството на висококачествени и безопасни хранителни продукти, опазване на околната среда, ландшафта и подобряване на инфраструктурата в селските региони.
  • Засилване ролята на трансграничното сътрудничество. Извън Европа, която е приоритет за България, индивидуален подход е нужно да се изработи за страните от BRICS ( Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), САЩ, Япония, Южна Корея и Арабския свят. Това би довело до овладяване на нови пазарни ниши и смекчаване на влиянието на променящите се цени върху рентабилността на земеделието в България.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми