Решаване на демографския проблем

//Решаване на демографския проблем
Решаване на демографския проблем2018-07-09T20:05:26+00:00

Решаване на демографския проблем

Повишаването на благосъстоянието на българските граждани и нивото на здравеопазването ще създадат необходимите предпоставки за постепенно разрешаване на острата демографска криза в България. Демографската политика е комплексна и нейните резултати зависят изключително много от степента и динамиката на икономическото развитие, както и от взаимната интеграция и устойчивост на различните политики в страната.

Комплексният характер означава, че активната демографска политика не е приоритет и задължение само на едно министерство. Нейните успехи зависят от подобряване на системата на здравеопазване, на образование, от икономическото развитие и т.н.

Основна цел на държавата би трябвало да бъде осигуряване на условия за по-добро качество на живота и за постигане на по-добър човешки капитал чрез повишаване дела на младите хора с високо образование и
квалификация и подобряване качеството на образованието.

По пътя на развитието си страната ни е надмогнала различни кризисни сътресения. В първите десетилетия на XXІ век драстично се налагат предизвикателствата от последиците на три взаимно преплитащи се кризи – социално-икономическата и духовната, които водят до демографската, повлияни през последните години от глобалната финансово-икономическа депресия. Основен проблем е превъзмогването им, което изисква управленски и политически действия и обществена активност на базата на познаване на състоянието на населението и ориентация за перспективите на демографското развитие на страната.

Известно е, че по редица демографски показатели България се нарежда сред страните с най-лоши равнища в Европа и дори в света. Става дума както за досегашните, така и за прогнозните им стойности през следващите няколко десетилетия. Данните за смъртността (брутен коефициент 14,7‰ през 2011г.) и степента на остаряване на населението (относителен дял на лицата над 65 години от 18,6%) нареждат България сред първите десет страни в света). Към тези показатели могат да се посочат и множество други, не по-малко важни за развитието на населението и значими за общото социално и икономическо развитие на страната, поради което специалистите означават периода като демографска криза.

Най-важните демографски проблеми могат да се обобщят до следните:

  • Дългосрочно намаление на населението вследствие на естественото му движение, което означава превес на смъртността над равнището на раждаемост. Развитието на раждаемостта е неблагоприятно не само от гледна точка на поддържаното вече двадесет години ниво под равнището на заместване на поколенията, но и поради лошите му качествени характеристики.
  • Допълнително влошаване на показателите за възпроизводство на населението в резултат на продължителното отрицателно външномиграционно салдо на страната.
  • Застаряване на населението.
  • Задълбочаване на вътрешно териториалните диспропорции в демографските структури на населението.
  • Неблагоприятни изменения в някои от качествените характеристики на населението. Това се отнася най-напред до тенденциите в изменението на здравословното състояние на населението у нас (донякъде свързани и с процеса на смъртност). Към този кръг от проблеми могат да се добавят и измененията в демографските характеристики на работната сила: намаление на размера на населението в трудоспособна възраст; остаряване на работната сила; абсолютно и относително увеличаване на жените в разпределението й по пол; промени в образователната й структура и други.

На този етап липсва реален политически и обществен консенсус за това как би следвало да се включи демографският проблем в цялостната система за духовно и материално развитие на ЕДИННАТА БЪЛГАРСКА НАЦИЯ. Анализите на съвременните тенденции в демографското развитие дават възможност да бъдат предложени някои мерки, които биха могли да доведат до промени в тях.

По отношение на цялостното възпроизводство на населението е важно да се спазват следните принципи в политиката по населението:

  • Осъзнаване и отчитане на управленско равнище на значимостта на човешкия фактор за икономическия растеж и последствията на демографската криза за социално-икономическото развитие.
  • Съобразяването на политиките за населението със закономерностите на демографското развитие и инерционния характер на процесите предполага устойчивост на прилаганите мерки.
  • На вложените средства за стимулиране на демографския растеж следва да се гледа като на социални вложения с висока възвръщаемост.

В областта на раждаемостта могат да се предложат следните мерки:

  • Оценяване на прилаганите политики относно тяхната целесъобразност и ефективност и осигуряване на устойчивост на доказалите се добри практики.
  • Стимулиране раждането на повече деца в семейството, но като се има предвид и необходимостта от по-високо образование и квалификация.
  • Формиране на нови критерии за по-ефективно и по-справедливо разпределение на детските надбавки и на семейните помощи като важни инструменти за подпомагане на семействата с деца в България (въвеждането на диференциран подход, съобразен с линия на бедност, минимален гарантиран доход и др. показатели, както е при изплащането на други социални помощи).
  • Реално обвързване на детските добавки с посещението на училище, при възможност обвързване и с успеха в училище; намаляване на възрастта, до която да се получават, примерно до 16, съобразено със задължителността на основното образование.
  • Въвеждане на цялостен подход за подкрепа на семействата и децата чрез обвързване на социалните помощи със социалните услуги и с цялостна оценка (а не само оценка на семейните доходи) на грижите за детето в семейството.
  • Засилване на контрола на специализираните държавни органи върху приложението на законодателството за защита на труда на жените и майчинството.
  • Извеждане като фокус на политиките за населението решаването на проблема за съвместяването на професионалните и семейните роли с функциите и отговорностите в домашна среда – гъвкави режими на труд, дистанционни работни места и др.
  • Специализирани програми за повишаване на сексуалната култура на учениците и младите хора и прилагане на семейното планиране при осъществяване на репродуктивните им нагласи.
  • Повишаване на контрола върху родителите, отговорни за целевото използване на социалните придобивки и финансовите средства, предоставени от държавата за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата.
  • Увеличаване на контрола върху обхвата на децата в училище за обучение с оглед намаляване на прекомерно ранната брачност и раждаемост.

В областта на миграциите могат да се посочат като необходими на сегашния етап следните мерки (макар и с не особено голям демографски ефект):

  • Адаптиране на законовата основа на имигрантската политика на страната в условията на глобализация и пълноправно членство в европейската общност.
  • Разработване на програми за интеграция на имигрантските общности у нас и пълноценното им включване на пазара на труда.
  • Да се въведат стимули за връщането в страната на наши емигранти в частта им като подготвен човешки капитал (особено с акцент върху българите в чужбина).

Подобряването на здравните услуги е основен фактор, чрез който да се постигне желаното намаление на смъртността и повишаване на продължителността на живота в България.

Предвид демографските проблеми на България, особено внимание трябва да се обърне на ефективното използване на труда на хора, навършили пенсионна възраст. Те представляват огромен професионален ресурс, който е жизнено необходим на нашата икономика.

По отношение на интегрирането на ромите в обществото е необходимо:

  • Ефективно прилагане на мерки, базирани на “Националната стратегия за интегриране на ромите 2012-2020“.
  • Специфични подходи, съобразени с различните групи в ромската общност.
  • Създаване от администрацията на действащи и ефикасни програми за обучение на ромските деца и подрастващо поколение и социалното им включване.
  • Образователна интеграция с използване на утвърдените практики в света.

В областта на обезлюдяването на региони, те следва да се разглеждат като райони със специфични проблеми и към тях да се прилагат мерки за целенасочено подпомагане, задължително синхронизирани с мерките в областта на миграциите.

Сдружение Единение - икона демографски проблем

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

  • Да се въведе комплексен подход за подкрепа на семействата и децата чрез обвързване на социалните помощи и детските надбавки със социалните услуги и с цялостна оценка (не само на семейните доходи, линия на бедност и т.н.) на грижите за детето в семейството (посещение на училище, успеха в училище, намаляване на прекомерно ранната брачност и раждаемост и т.н.).
  • Да се повиши контролът върху родителите, отговорни за целевото използване на социалните придобивки и финансовите средства, предоставени от държавата за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата.
  • Да се адаптира нормативната уредба на имигрантската политика и се разработят програми за интеграция на имигрантските общности и пълноценното им включване на пазара на труда.
  • По отношение на ромите – образователна интеграция с използване на утвърдените практики в света, като материалните стимули се дават само след постигнати определени резултати.
  • Обезлюдените региони да се разглеждат като райони със специфични проблеми, целенасочено да се подпомагат, синхронизирано с мерките в областта на миграцията.
  • Да се стимулира връщането в страната на български емигранти като подготвен човешки капитал.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми