Национална сигурност и отбрана

//Национална сигурност и отбрана
Национална сигурност и отбрана2018-07-09T20:06:18+00:00

Национална сигурност и отбрана

Съгласно различни концептуални и стратегически документи мерките осигуряващи националната сигурност са:

  • Поддържане на въоръжени сили.
  • Повишаване степента на гражданската отбрана и готовност за действие в бедствени и аварийни ситуации.
  • Създаване на гъвкавост и адаптивност в инфраструктурата на държавата.
  • Поддържане на разузнавателни служби за разкриване на заплахи.
  • Защита на поверителна информация.

България не е изолирана от динамиката на глобализирания свят и напредъка на технологиите, които наред с възможностите за развитие, създават нови рискове и заплахи, които в голямата си част са асиметрични, трудни за предсказване и превенция. Все по-често обект на атаки стават не държавни институции или структури от сферата на сигурността, а „меки цели“ – обикновени граждани, обекти на гражданската инфраструктура, производствени предприятия, фирми, банки и др. Ето защо въпросите на сигурността не могат да се разглеждат като монопол на държавата, а те засягат цялото общество и всеки един негов член. Сигурността е ангажимент не само на държавата, но на всяко звено в обществото и ефективна система за сигурност може да се гради чрез развитие на трите основни фактора: степента на развитие и ресурсите на страната; ефективността на външната и вътрешната и политика; участието в колективните системи за сигурност и икономическо развитие.

Държавата и държавните органи продължават да бъдат ключов фактор за гарантиране на сигурността, разпределят основния ресурс за сигурност и отбраната, създават нормативния регламент и изграждат способности. Абсолютно необходимо е да се гради дългосрочна и целенасочена политика в областта на сигурността и отбраната. Основна е отговорността на политическите сили за постигане на широк консенсус по разбирането за основните рискове и заплахи за сигурността, подходите за тяхното неутрализиране, изграждане на необходимите способности, както и обединяването на цялото общество около общи политики за сигурност и отбрана.

Необходимо е да се преодолее хаотичното развитие на сектора за сигурност. При изпълнението на задачата за съвместна охрана на държавната граница от служители на МВР и военнослужещи от Българската армия се установи, че няма съвместимост на комуникационните им системи. Недопустимо е некоординираното закупуване на технически средства от отделните министерства. За да се преодолее това състояние, следва да се направи пълен преглед на сигурността и отбраната, който да опише рисковете и заплахите и да формулира основните принципи и цели на изграждане на системата за сигурност, като резултат да е актуализация на концептуалната и нормативната база в сектора. Важно е да бъде преодоляно неглижирането на стратегическите документи, които дават оценка на средата за сигурност, и в същото време определят основните приоритети на държавата. Например, Стратегията за национална сигурност на Република България е приета през 2011 година и от този момент не е актуализирана, въпреки новата среда за сигурност и новите рискове и заплахи, свързани с миграционната криза, тероризма, чуждестранните бойци и др. Основна задача трябва да бъде изготвяне на стратегически документи, тяхното изпълнение и периодично осъвременяване. В това отношение, положителен факт е приемането през юли 2016г. от МС на Национална стратегия за кибер-сигурност.

Комплексният и динамичен характер на новите рискове и заплахи, тяхната непредсказуемост и насоченост към всички елементи на обществото изискват нов подход при справянето с тях. Днес все по-отчетливо се вижда промяната на характера на източниците на рисковете и заплахите, поради което следва да се търсят нови, ефективни методи за противодействие и преодоляване на традиционното разделение на системата за сигурност на вътрешна и външна, съобразно източника на заплаха. Това отчетливо се вижда при разглеждане на проблемите на радикализацията, международната организирана престъпност, тероризма, и особено при кибер-тероризма и кибер-престъпността, чиито източници могат да бъдат във всяко място на света. Опитът на страната ни при охрана на границата от миграционните вълни, както и съвременният опит на редица европейски държави показва, че от ключово значение е изграждане интегриран сектор за сигурност в България. Това означава всички структури да имат съвместими способности, общи правила за действие, оперативни процедури и обучение, за да могат да бъдат в състояние да изпълняват съвместни задачи.

Динамиката и комплексността на съвременния свят, включително на рисковете и заплахите, изискват усилване на аналитичния капацитет на страната. Придобиването на изпреварваща информация, интерпретирането на процеси и съпоставянето им с целите на развитие на държавата, анализът на глобални и регионални тенденции е важно за планиране на политики и вземане на решения. Това може да се постигне не само чрез подобряване на способностите на държавните органи, но и чрез обединяване на аналитичния капацитет на държавните органи и този на академичните и научни среди и неправителствения сектор. Създаване на механизми за дискусии, обмен на мнения, съвместна работа по проекти може само да допринесе за подобряване на информационната база на взиманите решения.

Характерът на повечето съвременни рискове и заплахи за сигурността изискват превенция и изграждане на устойчиви системи. Ако вземем за пример тероризма, до извършване на терористичен акт терористите преминават през период на радикализация, приемане на крайни идеи и подготовка за извършване. Превантивната дейност като работата с уязвими групи или с лица, показали склонност към насилствени действия, дерадикализация на вече радикализирани хора, са пример за подход, който може да постигне успех за предотвратяване на терористични атаки. Превенцията следва да бъде приоритет при справяне с рискове от всякакъв характер, включително природни бедствия и аварии.

При увеличаващите се кибeр-атаки и кибер-престъпления е необходимо създаване на способности за защита на компютърни и информационни системи, както и възпитание на култура на поведение в кибер-пространството. Това е важна форма на превенция. Политика на държавните органи следва да бъде по-скоро акцентиране върху превенцията, отколкото върху преследване на извършени противоправни деяния или действия след настъпване на неблагоприятен резултат от дейност на лица или от природни бедствия или аварии.

Специално внимание трябва да се обърне върху изграждане на доверие между държавните органи и гражданите, които могат да дадат необходимата изпреварваща информация и успешно да съдействат на държавните органи в превенцията. Крайният продукт и същинският смисъл на понятието „национална сигурност“ е защитата на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнството му.

Необходимо е да се засили контролът за функциониране на специалните служби и структурите от сферата на сигурността, да се подхожда с откритост при придобиване на нови системи техника и въоръжение, при ясно дефинирани потребности и наличие на финансови средства. От решаващо значение за модернизирането на системата за сигурност и отбрана и повишаване на ефективността в работата й е подобряването на контролната и одитната дейност. Независимостта и обективността в работата на инспектиращите и контролни структури в МВР, Министерството на отбраната и други органи ще даде възможност за минимизиране на грешките и нарушенията в работата, ще вдъхне увереност, че законите се прилагат еднакво за всички и ще атакува възможностите за корупционни практики на всички равнища.

Никоя държава сама не може да се справи сама с целия комплекс от рискове и заплахи. Тази теза е особено актуална за нашата държава не само поради глобалния характер на рисковете и заплахите, но и поради нейното географско разположение в турбулентни региони, ограничения финансов и технически ресурс и т.н. България трябва да търси решаване на основните въпроси на сигурността и отбраната в рамките на НАТО и ЕС, като изгражда съвременен потенциал за справяне с широкия спектър задачи в сферата на сигурността и отбраната. Това означава активно участие във формирането и осъществяването на политиките за сигурност и отбрана на двата съюза, но в същото време готовност да посрещне национално-специфичните рискове и заплахи.

Стратегическа цел на отбранителната политика е защита и утвърждаване на националните интереси чрез развитие, усъвършенстване и използване на адекватни отбранителни способности и изграждане на оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на геостратегическата среда на сигурност.

Въоръжените сили на Република България трябва да осигуряват военната сигурност на страната, да участват в колективната отбрана на НАТО и във формирането и реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. България трябва да намери своето адекватно място в изграждащата се Европейска отбрана чрез активна политика и сътрудничество с други държави- членки.

Инвестиции в сферата на сигурността и отбраната и изграждане на способности

България разходва финансов ресурс за сигурност и отбрана, който в процентно отношение към брутния вътрешен продукт е по-нисък от други държави-членки на НАТО и ЕС. Трябва да се стремим да увеличим бюджета за отбрана до 2% от БВП, каквото решение България вече е подкрепила в качеството си на член на НАТО. Важно е не само да се увеличат средствата за сигурност и отбрана, но те да бъдат изразходвани по най-целесъобразен и законен начин, изключващ корупционни практики. Необходимо е да се промени структурата на разходите. В Министерството на отбраната почти 80% от бюджета се разходва за заплати и други възнаграждения и почти цялата останала част от бюджета се разходва за поддръжка на съществуваща инфраструктура и техника. Изключително е нисък делът за придобиване на нови системи въоръжение, както и за учения. В системата на МВР делът за личен състав от общия бюджет е още по-висок. Недофинансирането на сектора и невъзможността да се придобиват нови високотехнологични продукти и способности намалява ефективността му. При осъвременяване на технологичната база на системата за сигурността и отбрана следва да се използва целия потенциал на българската индустрия и да се използва капацитета на българските експерти в максимална степен. Модернизацията на Въоръжените сили и осъвременяването на военната наука трябва най-тясно да се обвържат с родните отбранителна индустрия, научно- техническа мисъл и образование. Така ще бъдат осигурени условия за критично необходимото създаване на нови и за поддържането на съществуващите отбранителни способности.

Хората в сигурността и отбраната

Не може да има ефективна система за сигурност и отбрана без мотивирани и високо-квалифицирани специалисти. Следва да бъде преразгледан социалният пакет на ангажираните в сектора за сигурност и отбрана, така че службата да бъде привлекателна и перспективна. По този начин ще бъдат преодолени дисбаланси като този, в Българската армия да има 20% недокомплект. За привлекателността на службата следва да способства и подходящо патриотично възпитание на подрастващите и издигането на престижа и уважаване на достойнството на хората в сигурността и отбраната.

Промени трябва да бъдат направени и в системата за образование и подготовка. Необходим е преглед на военното образование и обучението на специалисти за МВР и другите структури от системата за сигурност. В същото време, трябва да бъдат привличани млади хора, завършили граждански университети.

Системата за сигурност и отбрана има своя потенциал, своите традиции и способности. Те трябва да бъдат поддържани и развивани в съответствие с новите тенденции, но и с възможностите на страната. Трябва да се възприеме комплексен и реалистичен подход, който ще изведе сектора на качествено ново състояние.

Сдружение Единение - икона национална сигурност

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

  • На основата на цялостен преглед на сигурността и отбраната, който да опише рисковете и заплахите и да формулира основните принципи и цели на изграждане на системата за сигурност, да се актуализира концептуалната и нормативната база в сектора.
  • Да се изгради интегриран сектор за сигурност, така че всички структури да имат съвместими способности, правила за действие, оперативни процедури и обучение, за да бъдат в състояние да изпълняват съвместни задачи.
  • Държавната политика да акцентира по-скоро върху превенцията, отколкото върху преследване на извършенители на противоправни деяния или отстраняване на последствията от природни бедствия или аварии.
  • При модернизацията на системата за сигурност и отбрана да се използва в максимална степен потенциалът на българската индустрия и капацитетът на българските експерти.
  • Да се създадат условия за ликвидиране на неокомплектоването на Въоръжените сили, основно на Българската армия чрез провеждане на държавно равнище на комплекс от дългосрочни и трайни мерки за повишаване на привлекателността и престижа на авоенната професия.
  • Вземане на парламентарно решение какъв тип армия ще развиваме – професионална, задължителна (наборна) или от смесен тип.
  • Цялостно преразглеждане на организационната пирамида с цел ясно очертаване на административните и субординационни линии и правомощия.
  • Изпълнение на поетите на междусъюзническо ниво ангажименти по отношение на финансовото осигуряване на Въоръжените сили.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми