Здравеопазване

//Здравеопазване
Здравеопазване2019-02-27T09:01:19+00:00

Здравеопазване

Здравеопазването днес е продукт на дългосрочна здравна реформа, осъществявана непоследователно и разностилно. Тя започна с промяна на собствеността, децентрализация на здравната мрежа, възстановяване на БЛС и ССБ. От 1998г. се развиха по-радикални мерки – създаване на закони за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за съсловните организации; формиране на НЗОК и развитие на нови отношения при заплащане на медицинските дейности; извеждане на доболничната помощ в частния сектор; промяна в собствеността на лечебните заведения; регистриране дейността на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) и на лечебните заведения по Търговския закон. Последва създаването на Закон за здравето, въвеждане на ДДС за лекарствата, финансиране на болниците само от един източник, както и поредица от непоследователни управленски и политически решения, които засилиха дезорганизацията и напрежението в здравната система, регистрирано от медици, пациенти и управленци.

Проблемите и дефектите в здравеопазването бяха и са предмет на много дискусии, има близост в тяхното уточняване, систематизиране и търсене на решения. Липсва политическа воля за цялостна ревизия на получилото се и приемането на радикални, систематични и последователни мерки като съставна част от нова дългосрочна стратегия. Сега управленските и политическите решения са частични, липсва баланс между материалните и кадровите ресурси, здравните потребности и обществените очаквания. А състоянието на здравната система е национален, политически, финансов и проблем на националната сигурност.

Важен извод е, че промените в здравеопазването не доведоха до по-добра организация от здравните дейности и удовлетворение от здравните грижи. Раждаемостта от 9,50/00 е неудовлетворителна, детската смъртност от 10-110/00 остава сред най-високите сред страните в ЕС. Естественият прираст е с трайно негативна тенденция (над -5,5). Заболеваемостта сред застаряващото население нараства, а заедно със смъртността остава трайно свързана със соицалнозначимите сърдечно-съдови заболявания. Ежегодно нарастват хоспитализациите. Лечението се извършва изключително в клинични условия. Профилактиката и рехабилитацията по същество отсъстват от системата на българското здравеопазване, няма ясна стратегия за тяхното провеждане и финансиране, докато в развитите икономически страни от 1⁄4 до 1/3 от бюджета на здравните каси и специализираните фондове е насочен към тези дейности. Огромният потенциал на минералните води на България не се използва в тази насока, въпреки наличието на Регламент 20/11/24 от 2013г., чието активно действие започва от 2018г.

Свързаните със здравето закони в България не защитават в достатъчна степен интересите на болния и здравия човек. Липсва адекватна хармонизация в нормативното и финансово подсигуряване на здравеопазването и медицината.

Необходими са основен преглед и корекция в здравното законодателство с експертна оценка за ефекта от тяхното въздействие.

Търговският характер на медицината, резултат от регистрирането на общопрактикувщите лекари (ОПЛ) и лечебните заведения по Търговския закон, нанесе тежки щети върху морала на медицинските служители и пациентите, върху взаимоотношенията между тях, върху мениджърските екипи на болниците, върху подхода и политиката на медицинските фирми при предлагането на лекарства, медицински консумативи и апаратура на българския пазар, върху въвеждането на регламентирани и непрецизирани плащания от пациенти и техните семейства, върху осъществяването на ненужни, а понякога и вредни за болния човек медицински дейности и пр.

Необходим е задълбочен анализ и преценка доколко успешно е действието на Търговския закон върху дейността на държавните болници и ОПЛ и необходима ли е ревизия в това отношение.

Финансирането на здравната система и здравните дейности е основен въпрос. Налице е бърз растеж на публичните разходи за здравеопазване: 1995г. – около 1 млрд. лв; 2009г. – около 2,9 млрд. лв; за 2014г. се посочва сумата 4 млрд. лв. Очевидно само даването на пари не е достатъчно:

  • Парите се разпределят и употребяват нерационално и сред много субекти, без да се контролират ефективно резултатите.
  • Здравната помощ не достига адекватно до всички райони и слоеве на населението.

Здравното осигуряване почива на принципите: универсален достъп до медицински грижи, солидарност в разпределението на разходите, по- добър стандарт на здравните грижи. Универсалното здравеопазване у нас се гарантира чрез задължителни здравни вноски от заплата или доходи, осигурявани от работодателите и лицата. Здравното осигуряване като наука и практика предполага ползването на универсален, основен, минимален, допълващ и заместващ пакет здравни дейности. У нас бе въведен основен пакет здравни дейности за осигурените и техните семейства, който съответства на страни с публични солидарни системи и се гарантира с бюджета на НЗОК. Въвеждането на основен и допълнителен пакет здравни дейности ще внесе елемент на неравностойност.

Здравно-осигурителната система трябва да подсигури здравните услуги за осигурените. За съжаление в България основният пакет здравни услуги в България е популистки по своя характер, тъй като е свръхразширен, недобре остойностен, винаги недофинансиран, недостатъчно финансово обезпечен. А наред с това непрекъснато се включват нови и нови дейности.

Неосигурените са проблем на държавата, но този проблем се прехвърля върху болничните структури, които трупат дългове заради тях. Към 2014г. здравнонеосигурените в България са почти 2 млн. души. 1 190 000 от тях са трайно пребиваващи в чужбина, 460 000 са трайно бедни, а 254 000 плащат здравна вноска само при тежък и скъпо струващ проблем.

На фона на 23% неосигурени български граждани доброволно осигурените са едва 3%. Доброволното здравно осигуряване или застраховане поема рискове за обезпечаване на здравни услуги или на медицински консумативи. Допълнителното заплащане по договори за медицинска застраховка може да се осъществява към повече от 20 здравно-осигурителни дружества в страната чрез абонаментно обслужване, чрез възстановяване на разходи или чрез смесена форма. Поради факта, че основният пакет услуги в страната на практика обхваща всички възможни дейности, свързани с диагностичния и лечебния процес, доброволното осигуряване се изпразва от съдържание. Оформянето на допълнителен пакет услуги, свързани с част от задълженията по лечението, диагнозата, набавянето на медицински консумативи и условията, при които се провежда лечение, би го изпълнило със съдържание, би засилило интереса към него и би разтоварило основната система за финансиране.

Здравноосигурителната вноска за работещ българин е 60 лв, докато държавата внася за лицата, които осигурява (деца и пенсионери) по 20-22 лв. Следователно работодателите и работещите дават 67% от приходите на НЗОК, а държавата – около 33%. Държавата остава най-нередовният и неадекватен платец на здравноосигурителни вноски. През периода 2000–2013г. общите разходи на домакинство за здравеопазване нарастват със 74,86%, докато публичните средства се увеличават едва с около 18,82%. Публичните средства за здравеопазване достигат 3,2 – 3,3 млрд. лв, включително за 2016г. Отчита се обаче, че частните средства за здравеопазване формират допълнителна сума от 2,8-2,9 млрд.лв, които населението плаща от джоба си по непрецизиран режим за лекарства, консумативи, прегледи, трудова профилактика и др. Високият дял от 46-48% на средствата, които населението плаща от джоба си, ни нарежда на първо място между страните от ЕС. В тях се приема за разумно доплащане до 20%. Впечатляващи са изводите, които управителят на НЗОК формулира през 2014г. в пресата, че:

  • основният пакет здравни дейности не е остойностен по икономическите елементи на дейностите, независимо от ежегодно приемана методика;
  • данните за видовете и дейностите, финансирани от НЗОК, в НСИ са силно деформирани или липсват, а те служат като база за изчисляване на степента на риска при здравна осигуровка;
  • годишните финансови отчети на НЗОК през последните 5-6 години не са публикувани и остават тайна за българското общество и за хората;
  • задължителното здравно осигуряване на практика не управлява постъпващите средства, а само ги разпределя на базата на утвърден от Народното събрание основен пакет.

Още по-впечатляваща е информацията, че от 2006г. по отношение на болничната помощ в общия бюджет за разходите на НЗОК винаги има недостиг от около 2 млрд. лв.

За здравеопазване в България се отделят 4% от БВП. През 2016г. той е 88,2 млрд. лв. И двете стойности са сред най-ниските в ЕС. Реално разходите в здравеопазването надминават 6%, като се включат кешови суми, лекарственият пазар, медицинските консумативи. Увеличаването на средствата за здравеопазване е неизбежна необходимост. Това може да стане само като се заделят повече средства от държавния бюджет, направят се реални стъпки за пълноценно включване на доброволното здравно осигуряване (застраховане), а в по-далечен план се предвиди и увеличаване на индивидуалната здравна вноска. Равностойното участие на държавата в набирането на средствата по здравното осигуряване е важен мотивиращ фактор за „излекуване” на здравната система.

Стабилизирането на НЗОК като фактор в здравно-осигурителната система е изключително важно. Ако доброволноосигурителните фондове се развиват пълноценно, те ще доведат до така мечтаната реална демонополизация. Стремежът към самоцелна „демонополизация” в НЗОК в настоящия момент трябва да се приеме като рисков.

Като реални проблеми на здравноосигурителната система понастоящем трябва да се приемат: загубеното доверие в системата на задължителното здравно осигуряване; всеобхватният основен пакет от здравни услуги; липсата на допълнителен пакет здравни услуги като основен фактор, спъващ развитието на доброволното здравно осигуряване; незадоволителното и неадекватно съучастие на държавата в здравно-осигурителния процес; намесата на много частни интереси в здравната система и липсата на нормативно утвърден списък на медицински изделия. Това очертава и възможните решения:

  • Заделяне на достатъчно средства от държавата за цялостно покриване на основния пакет здравни дейности.
  • Адекватно участие на държавата със здравни вноски за лицата, осигурявани от нея.
  • Ревизия на обема медицински дейности в основния пакет и разработване на допълнителен пакет медицински дейности като стимул за развитие на доброволното здравно осигуряване и за засилване на интереса на неосигурените лица.
  • Разработване на държавни регулативни норми по конфликтни позиции, довеждащи до изкривяване в здравната система (като разкриване на нови болници, закупуване и рационално използване на скъпоструваща медицинска апаратура, регламентация на цените и доставката на медицински консумативи, апарати и др.).

Тези мерки биха помогнали за завръщане на доверието в задължителното здравно осигуряване и очакванията за по-добро сътрудничество на населението.

Налице са много проблеми в организацията на здравната система и ясното регламентиране на задачите и задълженията на участниците в здравните дейности.

Сдружение Единение - икона здравеопазване

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

  • Да се извършат основен преглед и корекция в здравното законодателство с експертна оценка за ефекта от тяхното въздействие.
  • Да се анализира задълбочено и да се прецени доколко успешно е действието на Търговския закон върху дейността на държавните болници и ОПЛ и необходима ли е ревизия в това отношение.
  • Да се подобри организацията на здравната система и ясно да се регламентират задачите и задълженията на участниците в здравните дейности.
  • Да се ревизират задълженията, квалификацията, заплащането и очакваните резултати от дейността на ОПЛ.
  • Да се формира нова политика за използването на специалистите в извънболничната мрежа, които се деквалифицират заедно с общопрактикуващите лекари.
  • Да се промени и рационализира моделът на плащане в болничното здравеопазване, което е предусловие, за търсене на регулация на разходите, като при това усилията се насочат към заплащане за резултати от лечението и качеството му, а не към количеството лекувани болни.
  • Да се планира перспективно подготовката на медицински кадри и да се предприемат мерки за засилване на привлекателността и престижа на медицинските професии в страната.
  • Крайно време е електронната регистрация да навлезе във всички елементи на здравната система, което ще облекчи контрола и повиши прозрачността.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми