Интелигенцията добронамерено чука на вратата на властта – професор Павел Василев Демиров

/Интелигенцията добронамерено чука на вратата на властта – професор Павел Василев Демиров

професор Павел Василев ДемировПрез последните дни и месеци медиите гърмят по цял ден колко сме се оправили. Отлепили сме се от дъното, като смело и постоянно вървим нагоре към благоденствието народно. Дали е така обаче? Това е официалната версия на властта, а фактите като че ли друго показват. Някой беше казал, че когато си на мостика на потъващия кораб нещата изглеждат, като че ли добре. Но така ли е за хората, които са в трюма. Едва ли, вече някой от тях са се удавили от навлязлата вода, а на останалата част от тях това предстои същото.

Трябва ли да чакаме корабът напълно да потъне, да стоим на мостика и да викаме, че може още? Може и да може, но най-вероятно не може. Ще трябва да извикаме неволята или да помолим някой да ни оправи. Въпросът с оправянето при всички случаи е проблемен. Зависи кой ще ни оправя и какъв инструментариум ще се използва за тази благородна цел. Явно можач ще да е той, но можачи много, не се знае за късмет ли ще е или за резил. При всички случаи можач ни трябва, но какъв, предстои ни да видим. Явно с гледане и чакане няма да как да стане, пак неволята трябва да викнем на помощ. Дали да е външна тя или пък нашата неволя. Ако е отвън нищо добро не ни чака, все пак ние трябва да се обединим и всинца с нашите сили ще трябва да се спасим от давенето неизбежно. Сили трябват, кураж трябва и какво ли още не, но без дух народен няма как да стане и да се отървем от водата или от тинята черна, в която сме затънали днес. Потъваме бавно, потъваме славно, но все пак народ сме и то не от вчера. Народ със славно минало, традиции и с не малки успехи, народ корав, силен, можещ и прославен. Народ притежаващ земя богата и красива, земя за която мечтаят не един или два народа. И пак ще се върна към неволята, така или иначе народът български ще трябва да съществува, въпреки напъните на не малко мераклии да ни изметат от земята. Земята, нашата хубава земя им трябва на мастити мераклии, от къде ли не по света. Все им пречим нещо!

Като казах съществуване, като че ли за помощ ще трябва пак да се обърнем към интелигенцията българска. Най-вероятно тя е нашата неволя и нея трябва да викаме за помощ. От историята знаем, че трънлив е живота на нашата интелигенция с годините. Живот пълен с репресии, гонения и борби. Тя е мачкана, тъпкана и анатемосвана. В интерес на истината, част от интелигенцията е имала и светли дни. Все пак тези хора като цяло ходят с наведени глави, което е недопустимо. Историята помни всичко това, но друг път няма. Хората на науката, образованието и културата трябва да намерят кураж и да поведат страната нагоре към благоденствието българско. Интелигенцията е тази, която може да дефинира приоритетните въпроси по гарантирането на потребностите за съществуване и просперитет на нацията, обществото и отделната личност. Смисълът на тези приоритети е свързан с осигуряването на нацията и отделната личност с необходимото за гарантиране на политическите, икономическите, социалните и екологичните потребности за тяхното съществуване и просперитет, включително за тяхната защита и сигурност. Това предполага, че на съществуването на страната ни трябва да се гледа в нейната многоаспектна същност и то съществуване във времето и пространството.

Разбира се за да съществува една нация тя трябва за притежава дух-сила-благоденствие. Основна роля за постигането на духа на нацията има интелигенцията. Духът народен се постига най-вече, чрез възпитание, обучение, наука, изкуство и култура на отделната личност. Наистина на интелигенцията е отредена ролята за отстояване на силния народен дух. Тя е мотора за постигането на минимално необходимото за съществуването на хората и за техния просперитет. Това налага потребността от по-голяма инициатива от тяхна страна в подпомагането на хората на които са делегирани права да вземат научно обосновани и своевременни управленски решения. Казвам своевременни, защото динамиката на промените у нас и в света налага решения, превантивни и решения в „реално време“ за решаването на проблемните въпроси. Корабът наистина потъва и нямаме право на решения от типа „проба грешка“. Не може да вървим след събитията, не може да гасим пожари, хората се давят и загиват в буквалния и в преносния смисъл. Не знам дали това може да продължи вечно, но знам, че хората искат да излязат от тинята. Ако не им се помогне, те ще вземат нещата в своите ръце и неконтролируемо ще търсят спасение поединично и не дай си боже вкупом. Тогава се получава социален екстремизъм, народът става тълпа, а тълпата е още по неконтролируема. Винаги ще се намери месия, който да ги поведе, незнайно накъде.

Европейският опит показва, че се налага потребността от интелигентно културно управление на държавата, общините и корпорациите, функциониращи в страната. За това са нужни хора интелигентни, умни, мислещи и мъдри. Да наистина кадрите решават всичко, колкото и гръмки да са тези слова. Образование и възпитание трябва на хората и то образование адекватно, опиращо се на последните достижения на науката. Управлението наистина се нуждае от добронамерени интелигентни хора с морални ценности за обществото, патриоти, милеещи за България, за българщината и за българския народ. За културното и интелигентно управление на държавата елитът трябва да притежава, определени лидерски качества и способности. Например:

  • Депутатите от народното събрание, трябва да са умни и мислещи, да са честни и добри хора и да пишат и приемат адекватни закони;
  • Президентът трябва да е умен и мъдър, човек с житейски и управленски опит, който да обединява нацията със своите решения, а екипът му трябва да бъде подбран от елита на нацията;
  • Министрите от правителството трябва да са умни, мислещи и можещи. Те трябва да са доказали се специалисти в своите ресори, хора преди всичко с управленски опит, с умения да вземат решения и да приведат в изпълнение тези решения. Те трябва да могат да носят отговорност за последствията от взетите решения. Това трябва да са хора успели в бизнеса, науката, образованието и изкуството. Те трябва да са известни личности, числящи се към елита на нацията, с умения за работа в екип.

Разбира се универсални хора няма по света, няма и у нас. Всестранно развитите личности останаха в далечното минало. Управленския елит трябва да бъде екипен играч, със способности да обединява и направлява екипа си в повереното му направление. Работата в екип предполага, ръководителят да има системно мислене, да е отворен към чуждото мнение, да предлага за обсъждане направените предложения и инициативи, особено, тези свързани със нестандартното мислене. Към това можем да прибавим и способности за работа със съвременни информационни технологии и средства. Да се прилагат резултатите от научно обосновани експертизи, предложени от хората на науката и практиката, това вече се доближава до културното и интелигентно управление. Тук вече няма да има „проба-грешка“, което е недопустимо за малките и бедни държавици.

Наистина, интелигенцията трябва да чука на вратата на всеки ръководител, държавен и общински, със своите знания и експертни инициативи. Това е спасението. Хората на науката, образованието, изкуството и културата трябва смело да се инициализират, да афишират, да адмирират и да показват своите способности, без да се притесняват, че някоя от вратите няма да се отвори. Все някоя врата ще се отвори, а това е заразително, ще се отвори и друга. Така или иначе трябва всички заедно да излезем от тинята. Жалкото съзерцание и цъкането с уста до никъде няма да ни доведе. Държавата ни трябва да функционира, като единен жив организъм, какъвто е човешкия организъм. Призовавам и препоръчвам можещите и знаещите хора най-добронамерено да показват и да настояват да се използват техните способности в интерес на страната, в интерес на българщината. В противен случай има вероятност по вратите на властимащите да се почука с други средства. Не го пожелавам.

Накрая ще си позволя да Ви предложа следното послание. То е свързано със споменатото по-горе твърдение за гарантиране на потребностите за съществуване, развитие и просперитет на отделната личност.

Ако хората нямат гарантирани средства за минимално съществуване, т.с когато седнат на масата да могат да си пожелаят „бон апети“. Ако те не са в състояние да удовлетворят своите потребности за развитие и просперитет, т.е. да могат да се изучат, да ползват лечение и здравословна почивка, както и културни развлечения, т.с. да могат да си подсладят живота с „бон бон“. Ако в страната няма условия за нормално общуване между хората, да разговарят помежду си и да се чуват, за да се постигне единодействие за благото на обществото, на базата на добро поведение „бон тон“ на хората, то тогава те се превръщат в тълпа и то озверена, яростна и гневна, като цяло неконтролируема и логично следва не желания от никой „бон кютек“. Знае се обаче, че тълпата съди най-несправедливо, което понякога води и до „бон воаяж“ – незнайно накъде. Не дай си боже дори в небитието. И това не го пожелавам на никого.

Накратко казано посланието е следното:
Ако няма „Бон апети“, „Бон бон“ и „Бон тон“, то тогава ще има „Бон кютек“ и още по-зле „Бон воаяж“ в небитието.
Скъпи приятели, добри хора, българи, не забравяйте, че часовникът цъка „тик-так, тик-так, ….“, „няма време“, корабът наистина потъва. Посоката на действие е една, а именно единение българско. То няма алтернатива. Там е спасението. Не чакайте държавата да ни оправи, ние сме държавата, ние сме неволята, не чакайте и помощ отвън. Всички заедно ще излезем от тинята и от вечния преход, а за това е нужно единение и „бон тон“.

Станете част от бъдещето на България
участвайте в дискусиите на нашия форум, по ключови за страната теми

2019-01-23T13:44:33+00:00